Общество, в което мнозина нито намират своето истинско място, нито знаят какъв може да е техният принос към съзиданието и бъдещето на човечеството- такова общество е идеалната рецепта за създаване на незнайни войни във войната за унищожаване. Тези хора, които откриват, че всички творчески позиции са заети от „Победителите” и местата, останали за „Губещите”, се изразяват най-вече в обслужване на силните, намират подходящ израз на своята уникалност чрез актове на унищожение
За да може образователната система да реагира адекватно на огромните възможности, които ще са на разположение на бъдещите граждани, е необходимо да вземем предвид две условия. Първо трябва да създадем такава образователна система, която прави всеки бъдещ гражданин способен да възвести на света своето съществуване чрез уникалната си креативност. Второто условие е да се разпространи идеята, че тази креативност не приключва в рамките на личното му АЗ. Другият също е надарен с уникални способности и между всички хора на света съществува взаимна зависимост.
Работната презумпция досега, че се играе само една игра и затова някои от участниците трябва да спечелят, а други да загубят и грешна. Светът не се изчерпва с една единствена скала, всеобща програма, необходим образователен минимум. Свят, в който ако не се справиш с един изпит трябва да чувстваш, че си се провалил, дори да си надарен в друга сфера. Свят, в който има правилен и неправилен отговор и 20% са успешни, а останалите посредствени или неудачници, постоянно принуждавани да се чувстват така.
Работната презумпция на демократичното образование е друга. Според нея в живота има много игри и всеки човек може не само да избере тази, която най-добре му подхожда, а дори да създаде нова игра. Този процес е от решаващо значение. Ако играем в поле с различни възможности, в които можем да решаваме коя игра ще ни даде шанс да „спечелим”, ситуацията в цялото общество може да се промени, така, че всички да печелят.Идеята, че всеки носи в себе си уникална дарба, която може да е от помощ за мен/ дори и да не разбирам още как/ създава желание за взаимна подкрепа между индивидите.
Два от основните принципа в демократичното училище са яснота /да познаваш какъв е процесът на промяна на правилата в училище/ и прозрачност / да познаваш текущата дейност в демократичните структури/ . Без тях е невъзможно човек да участва в ежедневието на училището – нито сам, нито в екип. Неясните граници в консервативното училище се дължат на факта, че на място, където правилата не са ясни, „силните” определят всичко. Границите са рамката, не и целта. Ако не съществуват обаче, се превръщат в основен въпрос в училище.
Оценъчният процес проверява, не само съществуващата реалност, но и на практика създава дадена реалност за детето. Той подтиква детето да се сравнява с другите и да търси къде е „истинското” му място в нормативната крива. Всички наблъскани в един измислен квадрант. Тестовете в училище са нещо като ритуал, който няма връзка с реална преценка на знанието. Целта на ритуала е да се упражнява контрол над учениците и те да бъдат вкарани в затвора, в който са самите учители. Сърцето на демократичното училище стои във взаимоотношението между съветника и ученика. Децата могат да изразят съмненията си относно познатия им свят, да задават въпроси, да подлагат на проверка дейността си, а също и да черпят сили, за да продължат. Целта на съветника е да помогне на детето да прецени само действията си в светлината на целите, които си е поставило. Какви се те, къде е то по пътя към постигането им и иска ли ги още. И да прецени поведението си в училище в светлината на училищните цели – самостоятелен живот, свободен избор и уважение към другите.
Демократичното образование означава спонтанност и свобода, без задължителни неща и с приемането на всякакви инициативи от всеки. Целта на демократичното образование е да създаде за учениците възможности, които да ги насърчават да стъпят извън квадранта, да започнат процес на търсене на силните си страни. В тях те ще могат да изградят увереност в собствените си способности. Областта на растеж е тази, която в момента вълнува учащия се повече от всичко друго. Та го интересува и привлича, той я изследва и е изпълнен с любопитство към нея. Когато се занимаваш в своята област, енергията не отслабва дълго време. Положителната обратна връзка подновява силите.
Областта на растеж не непременно съвпада с най-силната ни страна, но когато на децата се позволи да останат в областта на растеж, без да бъдат притеснявани, те придобиват сериозни емоционални и познавателни умения. Следващия път, когато пожелае да започне да учи нещо ново, то ще е способно да използва инструментите, с които се сдоби благодарение на предишното занимание. Получава се трансфериране. Важно е не изучаването на конкретният предмет, а начинът по който протичат процесите. Ударението е не върху въпроса какво, а върху как.
Ученикът канализира своя процес на учене между областите, в които е силен, и областите на растеж, като първите му служат като бази за презареждане, за да може да продължи по пътя на растежа. Колкото повече научаваш, успоредно с него расте и осъзнаването за това колко много не ти достига. Въпросите и съмненията подклаждат глада за знание. Различните възгледи се възприемат като възможност за учене, а не като заплаха. Спираловидният процес е цикличен и върви и в двете посоки на знание-незнание.
Трупаме знания и опит и в един момент се оказваме в зоната си на безопасност и отричане на другите възможности. Докато отново не навлезе в зоната на съмнението и придобие смелостта да загуби контрол и да се върне в хаоса на неподреденият пъзел и смъртта на старото. Завръща се нуждата от презареждане. Той започва с незнание, което го принуждава да поеме по пътя на търсенето, продължава в областта на растеж и задълбочаване, достига до някакво откритие, където или осъществява целите си, или се проваля, навлизайки в зоната на съмнението, оценявайки мястото си в момента. Преминавайки през вълни на задълбаване, почивка, пренасочване и завръщане.
Демократичното образование – Яков Хехт