Социалните и икономически системи навсякъде по света са в процес на значителни промени в момента и навлизат в ерата на знанието. В тази ера по-голямата част от човечеството ще трябва да работи за създаването на ново знание чрез сътрудничество и съвместна работа. Образователните системи се подготвят бързо за тази промяна – от пирамидална към мрежова парадигма.
Ако приемем, че образователната система трябва да подготвя учениците за света, който ги очаква извън училищната ограда, и да бъде един вид микрокосмос на реалността, то училището, основано върху идеята за обучение и подготовка за работа в заводите от времето на Индустриалната революция не е способно да се адаптира към постоянните и очаквани промени в пазара на труда в днешно време.
При традиционното обучение колата се поставя пред коня – дайте да дадем едни знания на децата, пък после ще видим какво ще правим с тях. Докато естествения начин на учене е да се следват интересите на детето и да му се предоставят знания в зависимост от тях. Така колата следва коня.
Една от основните цели на демократичното образование е да помогне на ученика да се сдобие със средства за постигане на целите си.
Това „индустриално училище“ се опитва да запази рамката, в която е било създадено – а именно свят, в който успешният работник не е нищо повече от една „подобрена версия на робот“ /като Чарли Чаплин в „Модерни времена“/. Ето защо основната цел на ученика в такова училище е чрез многократни повтаряеми упражнения да изгради в себе си навици за покорство и изпълнителност – т.е. способност да изпълнява инструкции.
Днешното училище е „роднина“ на това училище от Индустриалната епоха, то продължава да функционира както преди само с някои козметични промени. На това училище му е трудно да приспособи образованието към инициативността, творчеството, развитието на въображението, мисълта и съзидателността, които са настоящите и бъдещи нужди на развиващия се пазар на труда.
Аз смятам, че възрастният има ключова роля и връзката между него и ученика е в основата на образователния процес. Въпросът е дали тази връзка е еднопосочна, т.е. такава, при която учителят дава информация и инструкции на ученика, или се основава на диалог и взаимно учене, както и дълбоко познанство между учителя и ученика.
Старата образователна система цели да подготвя учениците за една реалност, възприемана като единствена и абсолютна. Според новата ни дефиниция целта на училището щеше да бъде да развие у детето способността да прави избор, да създава реалността, в която иска да живее и да вижда настоящата си реалност като многообразна и многоцелева.
След тази промяна ученикът вече нямаше да има пасивна роля в училище. Ако старото училище дефинира целите на ученика, изисква от него производителност и точно следване на процедурите, бъдещото училище, описано от нас, трябваше да е експериментална площадка, тренировъчен плац, на който ученикът е активен фактор в системата.
В училище детето щеше да се съсредоточи върху избора и определянето на собствените си лични и социални цели и върху развиването на силните си страни, за да е способно да ръководи живота си съобразно тези цели.
В демократичните училища детето не следва основен образователен минимум, а личната си учебна програма. Според Хехт, образователният минимум е вреден, тъй като принизява концепцията за „знание” до рамките на един прекалено тесен квадрант, който принудително ограничава човешкия опит на учениците, заключени в него. Нещо повече, принуждавайки децата да учат неща, за които не са готови или към които не проявяват интерес, ние преждевременно прекършваме интереса и увереността им – неща, които те може никога повече да не си върнат. За демократичното училище възможността детето да избира само какво ще учи е от решаваща важност.
В демократичното училище всяка дейност – игра, разходка, разговор с приятел или друго дете или учител, се счита за учене. Петте възможности, които изреждам долу, са само формалните и предложени от училището:
през целия ден на разположение са различни занимания, предмети, програма, часове, работилници, учебни центрове и т.н. В това училище няма класове, но всяко дете има свой личен съветник сред учителите – човек от възрастните, който само си избира в момента, в който стъпи в училището. С него то разговаря за всички, коментира интересите си, предпочитанията си, програмата си. Във всеки ден децата се включват в най-различни активности. Така изграждат различни умения, научават различни неща – така наречените знания. това е, което на практика се случва.
1. Избиране на часове от училищната програма
В началото на годината на учениците от началната и средната степен се предлага програма от избираеми предмети. На практика за всеки час от деня има по дванайсет различни възможности за различни уроци. Те се преподават главно от педагозите в училището, но и родители, компетентни в съответна област могат да го правят.
Трябва да се каже, че не се преподава съобразно определена възраст, но в някои случаи съществуват необходими предпоставки за изучаване на материала, като например определено ниво на предварителни знания /обаче понякога големите деца с голямо желание „посвещават“ по-малки и им разясняват и някак те се превръщат в учители, като по този начин си го обясняват и сами за себе си по-добре – едно е да го чуеш, а друго е ти да го обясниш на някого/.
Освен това в различни уроци има различни условия за участие, определяни от учителя, който преподава. Който иска да се включи например в даден урок, трябва да отговаря на условията – например може да има някакво изискване за редовно присъствие, може да има условие за приготвяне и предаване на материали или просто задължение да не пречи на учебния процес /така или иначе това просто не се случва, защото всеки е там по собствен интерес и желание/. Самите ученици много често носят материали, с които учителят не е запознат – създава се много интересна среда на учене и изследване на различни материи.
2. Учебни центрове – из училището има и различни учебни центрове – център по рисуване, по езици, по музика, компютри, научни лаборатории, библиотека, кухня, видеоцентър и други. Всяко дете може да отиде в някой център и да се включи в дейността му, без задължително да ги е записало в програмата.
3. Лични договорки – третият начин на учене в училището е чрез лични договорки. Когато някой ученик иска да изучава предмет, който не е включен в редовната програма или в някой от учебните центрове, той може да пожелае личен или групов урок или да създаде цяло такова редовно занимание. Този вид учене е възможен както за група – като например групата, която дойде при мене с желанието си да учи за бизнес, така и за един човек .Когато някой поиска нещо такова, училището свързва ученика или групата с преподавател, проявяващ интерес към въпросната област. /тук дава пример с някаква група деца, които искали да учат японски/
4. Учене в работилници - възможност за учене в училището са така наречените работилници. Всеки в училище може да обяви на таблото, че иска да започне работилница и да покани и други желаещи да се присъединят. Представлява интензивен процес, който трае докато не се постигне желания резултат.
5. Околностите на училището – използват и тях за изучаване, както и посещения на какви ли не места, мероприятия
Демократичният процес: дисциплина и ред в училището
Училищният ред се поддържа с правила, които са общи за малки и големи ученици и възрастни. Ако някой наруши съответното правило, случаят трябва да бъде отнесен до съответния орган на реда, който да го разгледа и да отсъди решението си. Това „отнасяне“ се извършва или от потърпевшия, или от съветника на извършителя, или от самия ученик. Това не е предателство или опит за нарушаване на личната свобода и достойнство. Правилата са, за да се спазват. Те се определят от Парламента. Съществуват и различни комитети, които разглеждат случаите при нарушения на дисциплината, както и други въпроси. Екипите им се избират в началото на учебната година. Учениците в училище се приемат с жребий на случаен принцип сред желаещите. Има и външни организации, контролиращи всички тези процеси. Ролята на училищна конституция играе всеобщата декларация за правата на човека.
Процесът на учене: един естествен процес на разгръщане на любознателността в различни области. Изразява се в търсене и откритие, изпълнен с голямо вълнение и дълбоко интимен.“Тези неща трудно се предават на друг човек. Вярвам, че винаги, когато учиш, откриваш нещо ново. Това преживяване, моментът, в който за първи път видиш нещо- растение, което си търсил дълго, книга, която не си виждал…или някакво друго откритие, независимо дали за света или за себе си, е едно от най-силните и дълбоки човешки преживявания.
“ Изключително важно е в началото на живота родителите и учителите ни да ни позволят да растем именно в областите, към които проявяваме интерес. Когато на децата им се позволи да останат в областта на растеж, без да бъдат притеснявани или насилвани да я напуснат, те придобиват сериозни емоционални и познавателни умения: увереност в собствените сили, решителност, самодисциплина, организираност, търпение, умението да се наслаждаваш на извървяването на собствения път, изграждане на ценностна система и цялостна емоционална интелигентност. Следващият път, когато пожелае да започне да учи нещо ново, детето ще е способно да използва инструментите, с които се е сдобило при развитието на силната си област. Яков Хехт го нарича „трансфериране“.
Демократичното образование обаче дефинира ученето като спираловиден процес, който отразява динамиката между знание и незнание. Движението по тази спирала ни води от незнание към знание и обратно, като и двата елемента имат еднакво силна роля за процеса на учене. Именно напрежението помежду им създава енергията, която движи познавателния процес. Този спираловиден модел илюстрира идеята, че на всеки етап на учене човек запазва връзката си както с настоящите си идеи, така и с въпросите и съмненията, които подклаждат у него гладът за знание. Животът, който съчетава света на знанието със света на незнанието, създава условия, насърчаващи растежа.
Според разбирането за демократичното образование, когато човек расте, той не замита под килима въпросите и съмненията в зоната на незнанието. Напротив, те подклаждат глада му за знание и го издигат до най-висшата му форма – отварянето за нови идеи. В това състояние различните възгледи се възприемат като възможност за учене, а не като заплаха.
За някои образователната система е инструмент, който може да въздейства върху обществения живот чрез постигане на определени социални цели; други са убедени, че образованието е елемент от сферата на личния живот, средство за индивида да реализира себе си и личните си цели. Демократичното училище е място, което примирява тези два аспекта – социалния и личния, без да прави компромиси с единия от двата. В него индивидът получава свобода да се развива, като формира автентична социална ангажираност на основата на укрепналата си увереност в способността си да бъде полезен, в смисъла да предприема действия. Той се учи въз основа на доброволно взаимодействие в училищната общност, в която също така е подчинен на демократични механизми за поемане на отговорност
Демократичното образование – Яков Хехт