Твърдиш, че искаш да тръгнеш по пътя, но не искаш да жертваш нищо.Искаш си добре познатите спокойни дни. Не ги изпускаш от поглед. Държиш ги близо до сърцето ти. Отдаваш им се напълно. За да избягаш от празнотата. Не те свърта на едно място и кроиш планове. Стотици страници събрани мисли и извървени пътища на чужди хора.
Книжници изградили спокойни светове. Обитавани от неспокойни и тъжни хора. Защо всичко е толкова трудно. Защо непрекъснато изграждаме крепости и се крием в тях. Полагаме усилия за да затворим пътя . За да сме сигурни, че няма да се изкушим. А толкова го искаме и постоянно се готвим за това. И едновременно с това правим преградите още по-непреодолими.
Какво може да разруши този старателно направен ров . Живеем си там и се залъгваме, че се готвим да го прескочим. Залъгваме се, че сме го направили само за да си доставим нужната доза спокойствие. Спокойствие за да се гмурнем в дълбините на душата си и да научим кой се крие там.
Дали животът ни се състои в това да търсим, онова липсващо допълнение в нас. Наистина ли сме така изградени и празнотата е неизбежна. От началото ли си я има, или изкуствено се е появила там. С наше съдействие. Създадена котва, която спира движението и промяната.
Казват, че когато си изпълнен и празнотата е запълнена от този друг всичко става възможно. И състоянието е неописуемо. Пълнотата извира от теб и ти я раздаваш. Отворил си врата навън. Ровът от празнота е изчезнал и любовта започва да работи с включен генератор.Появили се празнотата отново, болката е адска, защото вече знаеш какво си загубил.
Всъщност си получил нещо огромно. Пълнотата и болката след това е задействала механизма на промяната. Човек се променя или в пълнота, или след пълнота. Пълнотата отваря вратата, последвалата празнота сваля бариерите. Цикъл повтарящ се отново и отново. Възникваща празнота и задвижена промяна. Съединение и преливане на пълнота от едно място на друго. Или от такива хора, които намират начин да живеят с празнотите си.
Може би това са хора проводници. Свързани с другата страна. Там където няма празноти. Имащи нужда да се свързват за да протече тази пълнота и да запълни поредната празнота. Може би точно това движение създава истинско състояние на делириум и върховно удоволствие. Може би и точно обратното, свързването изтегля и освобождава пространства. Празноти за запълване. Създадени от чистачи на души.
Казват, че намирането на сродна душа е нещо неописуемо. Разговорът без думи и продължаването на мисълта на другия. Чувството, че той е твое продължение е несравнимо. За да намериш това второ твое АЗ си готов на всичко. Загубиш ли го, може да пропаднеш в бездната. Това намиране има способността да те промени из основи. И в радостта и в болката.
Това разтваряне не е за всеки. Може да изчезнеш и да се разпаднеш. Но без такива срещи няма да мине никой. Защото точно в тази пълна отдаденост и вяра се получават и приемат най-ценните уроци. Какво ли е в душите на тези чистачи. Да се съединяваш и сливаш с другото си АЗ и след това да си отиваш. Вкусил онова невероятно усещане на сливането.
Може би са намерили свой начин да запълват тези празноти. Изградили са своя система. Знаят, че сливането е процес на размяна и непрекъснат обмен. Разбрали са, че всичко е преходно и да притежаваш и да се привързваш прекалено води до болка след това.
Разбрали са, че всеки миг е ценен и предоставя малки радости и непрекъснати възможности за промяна и развитие. Търсещи и любопитни. Намерили са своя вътрешен смисъл и това ги прави устойчиви на външните сътресения. Усилено се раздават. Имат много за раздаване и са готови да получават от всеки.
Любов – Елиф Шафак