Понякога на малчуганите им е трудно да установят човешки контакт или да го възстановят, когато е нарушен. Те може да се чувстват така изолирани, че да се свият сами в някой ъгъл или да започнат да се държат демонстративно и агресивно. В отчаяните си опити да ни покажат, че имат нужда от по-близка връзка, децата могат да станат дразнещи, дори вбесяващи. Подобни ситуации, посочва ни Коен, са знак, че е необходимо да се отдели повече време за игра, а не да се стремим да компенсираме чрез заместители, да налагаме наказания или да изоставяме и без това самотното дете да се оправя съвсем само, без подкрепа.
Наказанията не са необходими или полезни за децата. Те създават дистанция и негативни чувства. Тази дистанция означава, че вие ще имате по-малко влияние върху живота и изборите им.
Алтернативата е да се насърчава естественото сътрудничество, за да се изгради тясна връзка, да потушите собствения си гняв, преди да опитате да решите някакъв проблем; да се насърчи вземането на правилни решения, вместо емоционални избухвания; да се опитате да разберете чувствата и нуждите, които се намират под лошото поведение и да се опитате да поставите ясни граници и правила, без да викате, заплашвате или умолявате.
За целите на игровия подход е особено полезно да преведете това, което чувате или виждате на езика на близостта или изолацията, увереността или безпомощността. За да разберем трябва да се настроим внимателно на тяхна вълна. В играта балансът на силите е изравнен и леко наклонен в полза на детето за да се компенсира неприятното чувство.Те се нуждаят от много време за игра, в което да обърнат ролите, да изключат от реалността и да имат властта да взимат решения и да са в ролята на силния.
Установяването на връзка, прекъсването и възстановяването е драма, която се повтаря многократно през ранното и късното детство. Играта е естественият начин на децата да се съвземат от емоционалните си проблеми и изпитания, така че колкото по-свободно овладеем езика на играта, толкова по-добре ще можем да възстановим прекъснатите връзки.
Децата, които са уверени във връзката си със значимия за тях възрастен, са способни сами да се успокояват, да се справят с емоциите си, да концентрират вниманието си, да общуват и да се чувстват добре по отношение на себе си и заобикалящия ги свят. Дете, чиято чаша е пълна догоре с нежност, сигурност и внимание е голям щастливец. Ако се разтрои, чашата малко се разплисква, ако е имало дълъг и тежък ден може почти да се изпразни, но близкият му човек е винаги на разположение, за да я напълни отново. Уверените във връзката могат да изпълнят чашата и в други взаимоотношения.
Слушайте, слушайте, слушайте! Децата имат нужда да изразяват чувствата си, включително и гнева. Трудно е да слушаш някого, който е гневен, особено когато е гневен на теб. Да слушаш децата си не означава да се съгласяваш с тях, а просто дава сигнал, че уважаваш техните чувства и мнение, които са различни от твоите собствени. Това поведение, което дразни или притеснява възрастните, е просто поредният опит на детето да установи човешка връзка
Игровият подход дава най-добри резултати когато възрастният настоява за установяване на връзка, но детето определя при какви условия и как да се случи това. Най-добрият начин да подготвим децата е като едновременно се грижим за тях и ги изправяме пред предизвикателства. Децата се изпълват с вътрешна сила когато ги обичат и са уверени, че това ще си остане така, каквото и да стане. Другият тип увереност ги изпълва, когато вложат всичко от себе си, за да се справят с някакво предизвикателство. Поставяйте прегради, но се стремете да покажете, че в тази игра сте на тяхна страна.
Неочакваната реакция е основен похват, разведрете обстановката. Забавната игра отваря емоционален канал, по който да излезе кикота и след него се излива и потоп от други чувства. Ако ги оставим и им помогнем да се освободят, накрая остава положителният ефект. Децата трябва да се справят с агресията и ако не им позволим да го правят чрез игра, те ще го направят в истинският живот.Физическата игра е важна за цялостното развитие. Саморегулация с движение и чести и бързи промени. Изиграйте наужким тези агресивни ситуации
Децата имат нужда от корени и криле. За нещастие традиционното ни отношение към момичетата и момчетата нанася щети на корените и крилете. Игровият подход цели да ги възстанови. Ние често ограничаваме момичетата да не изследват света, те се нуждаят от помощ, за да разперят крилете си, да се впуснат в широкия свят и да открият собствената си стая със сила.
Момчетата пък оставяме да се справят сами с чувствата си, като ги лишаваме от утехата на прегръдките и грижата – затова се нуждаят от допълнителна помощ, за да пуснат корени. Решението е просто – осъществявайте връзка с момчетата и овластявайте момичетата.Съберете ги заедно и играта им ще се превърне във взаимно стимулиране и излизане от шаблоните.
Когато слушаш играта на детето трябва да гледаш на всичко като комуникация. Когато спазвате педантично техните правила на игра, и издържите проверките, в един момент наистина ще започнете да играете заедно. А ви проверяват за спазване на правилата за да видят дали сте на тяхната страна. Играйте интензивно с глас, жестове и физиономии. Казвайте ДА. Следвайте ги и разменяйте ролите когато ви позволят. Давайте лек начален тласък, пренасочвайки, променяйки и предизвиквайки.
Определете правилната критична дистанция и следвайте променяйки разстоянието постепенно. Въпреки привидната съпротива с задължителното ви присъствие, осигуряващо чувството на безопасност, съобразявайки се с техните желания. Ключът е в контрола на агресиите с ключ за постепенно намаляване или увеличаване, приветствайте и влизайте в режим на взаимодействие. Пресилвайте нещата, отваряйки свободната изява на емоциите в тази въображаема игра, правейки ги забавни и смешни. Игра, която замества думите. Игра с измислени правила и измислени граници.
Децата, родителите, играта- Лорънс Коен