В живота ни се случват хиляди събития- като започнем от раждането и завършим със смъртта ни. През този дълъг период претърпяваме възходи и пъдения, а всяко такова събитие води след себе си куп въпроси особено ако сме претърпели някакво поражение, загуба на нещо или в нещо. Чувстваме се слаби, сякаш всеки момент ще рухнем. Когато обаче сме се изправили и сме изтупали прахта от себе си се мотивираме и се питаме кой, ако не аз? Кога, ако не сега? Логично, нали? Досега говорих за всички, а сега ще говоря за себе си.
Едва на 16 години съм. Не съм постигнала нищо, дори и малка част от това, което желая истински.Списъкът е дълъг -да завърша, да продължа образованието си до едно много високо и престижно ниво, да създам семейство с човека, когото ще обикна, да живея, защото във всичко има смисъл, във всичко има логика и последователност, а не просто да съществувам. А кой освен мен би могъл да осъществи тези мои мечти? Аз сама трябва да се трудя и да се боря, за да успея стъпка по стъпка да постигна какъвто и да е резултат, може би няма да бъде толкова висок, колкото очаквам, но все пак ще знам, че съм успяла сама. Често разказвам това на родителите ми.
Те винаги са ми казвали, че нищо на света не идва даром и човек не бива само да говори, а трябва и да работи, да има желание да се бори и да успее в начинанието,у което е пожелал. Доста често чувам много странни реплики, изказани от мои съученици по отношение на учебния материал и домашните ни работи. Според тях всичко, което изучаваме е напълно ненужно и е излишно губене на време. Признавам, че има някои неща, които аз също не одобрявам, но не мога да бъда толкова крайна и категорична в такова изказване. Предвид това, че имаме желание да заемаме печеливши позиции, няма как да минем с лека ръка над учебния процес.
Та нали точно в училището ние получаваме основите, на които градим нашето Аз, нали точно там се ориентираме накъде да тръгнем, нали точно там нашите учители ни помагат да преодоляваме бариери, които биха могли да ни пречат в бъдеще.. Но аз мога и трябва да говоря само за себе си, не мога да съдя останалите за начина им на мислене. Моите цели са само мои и кой, ако не аз ще може да се бори вместо мен, за да покори моите върхове? Кога, ако не сега аз ще мога да мисля как да се изкача по стълбата на успеха!?
Много просто, времето е сега- днес, утре и винаги. Казано по друг начин докато мога да покорявам нови и нови върхове, ще определям всяка секунда като СЕГА! На това време ще се радвам като на всяка нова глътка въздух, която си поемам. Времето е ценно, ще уловя мига, а моите цели- ще постигам сама.
Всеки има мечти, които трябва да се стреми да осъществява сам. Докато всеки чака хубавите неща да се случват от само себе си, без да си зададе важните въпроси Кой,ако не аз? Кога, ако не сега? Мечтите остават само празни слова.
Берна Рюстем – 9б клас