Започнахме с ученическо творчество и разсъждения за лицемерието и природата на българина. Публикувахме оригинални есета с нестандартни мисли.Мисли на вдъхновение и различни погледи. Горди сме, че съм олицетворение на днешния българин, макар и с всички недостатъци! Обещайте ми да бъдете справедливи в преценките си, да се влюбите в светлината, не в мрака!
Предизвиквам те! Хайде излез! Свали само за малко твърде удобната маска, аз също се чудя какво е останало под нея. Но осмели се да поемеш този риск и съм сигурна, че ще намеря нещо добро, нещо красиво в океана от всички тези недоизказани истини. Страхуваш ли се? Да, с всички ни е така, труден е пътят, по който си струва да тръгнем, труден и славен, а свободата на духа чака някъде отвъд.
Живеем в държавата на постоянния преход, объркахме понятията и надянахме маските. Трябва ни малко за да запали душите ни и да вдигнем герои в небесата, както и да ги разпънем на кръст. Забравихме, че забавянето е майката на всички провали. Не си осигурихме ранните победи и си създадохме врагове. Всяко ново начало е и нова възможност. Често ентусиазмът си отиваше и не се завръщаше. Или отново друг започваше същата битка с нови средства. Има ли желание, се намира и начин.
Попадахме в различни ситуации през годината. Изходите и промяната са кристално ясни. В основополагащите ситуации трябва да канализирате енергията в плодотворна посока и да използвате наелектризирания безпорядък. При реорганизация от вас се иска да запалите светлинка в тунела. При преустройство се изправяте пред необходимостта да преодолеете защитната стена. А при растеж са нужни предизвикателства и мотивираност.
През много конкурси преминахме. Едни ни разочароваха. Други ни донесоха нови европейски емоции. Едните работеха на принципа на квотите. Другите раздаваха справедливост за усилия и положен труд. Всъщност богатите са богати не заради знанията си, а заради натрупания опит и комуникацията с подходящите хора. Но съвестта и душата значат повече от всяко натрупано богатство. Свободните и независими хора са такива вътре в себе си, а не от външни обстоятелства.
И проектите ни бяха предостатъчно. Крайният резултат винаги е един и същ. Емоции, натрупани впечатления и опит. Променени мирогледи може би. И малко в повече самочувствие след проведените срещи с връстниците. Приятно е да установиш, че въпреки всички разлики младите хора си приличат и се радват на едни и същи неща. Резултатът също е в създаването на независими с една идея в повече младежи.
Разбрахме, че войната се води по странни начини и за да я спечелиш трябват огромни порции емоции, непукизъм, създадени планове и агресивност в повече. Войните се печелят от праволинейни и вярващи хора с цел пред себе си. Едно действие може да промени посоката. Съдбоносно. За една минута, един поглед, малко движение и край. Всичко е различно. Връщането назад изключено като опция.
Може вечно да си останете в режим битка. Да свикнете с куршумите, снарядите и бомбите. Да се примирите с тях. Да ги оставите да се вихрят на воля. Да ги игнорирате и да се правите, че не сте част от тази игра. Да напускате от време на време. Да бягате в убежища и да притичвате бързо през опасните зони.Но Няма измъкване. И вие го знаете. Останете ли, битката се превръща и във ваша. Търпите ударите. Понасяте ги.
Така се бихме и ние в нашите си битки, гимназиални, с позволени и непозволени средства. В тази сбъркана система. В битка за ученици, част от тях едва ли заслужават хвърлените усилия. Виртуални войни. Войни с непознати противници и съюзници. Разчупи клишетата и говори с всеки. Една голяма поредица от презентации. Как да ги направим заразителни. Може би с надпревари и игри, с напомняния, с публичност и възбуда, с практическа полза и истории.
Намери музата си, за поредна година получавам потвърждение, че успешните хора се борят за нещо и са го превърнали в кауза. Дали имат идея да променят начина на преподаването или са тръгнали с идеята да създават шампиони те вървят упорито напред и следват пътя си, борейки се с трудностите. По пътя си създават вълна, която е заразна и набира съмишленици. По пътя си вършат и грешни неща и влагат ценна енергия, вършат повече от необходимото, контролират в повече от необходимото. Едно не може да им се отрече. Действени хора са и променят средата.
А шампионите се създават все по-трудно. Във времена на изкушения и дебнещи удоволствия по пътя е лесно да се отклониш. Лесно е да зарежеш упоритата работа, еднообразна понякога, губеща се в числата и думите. Битката е на път да се загуби и последните мокихани отчаяно воюват за спасяването на това народно дело. Внасяйки емоции, простота и смисъл.
На шампионите се разказват истории. Изложете вашата история като отговорите на въпросите кой, какво, кога ,къде, защо и как. Грабнете вниманието. Поставете основите. Включете информацията, която трябва да знам, за да разбера историята. Запълнете празнотите в моите познания и ми дадете достатъчно факти, за да проумея казаното. Развълнувайте ме и ме отведете там, където ще изпитам болка, страст, желание. Включете моменти, с които ще ми бъде трудно да не се съглася или които ще разпозная веднага като случили се с мен.
Всяка година в училище си създаваме необикновени дни. С много веселие, хаос и свобода. Дни на намиране и сплотяване. Такива дни са нужни за всяко училище. Те разчупват атмосферата и внасят положителни емоции. Те създават неформални връзки и сближават и учениците, и учителите. Резултата си струва, въпреки пропуснатото учебно време. И всичко се получава непринудено и с желание. Дни, организирани от самите ученици. Тяхната интерпретация на празниците.
Първата задача за креативност в която и да било област е да се окуражат хората да повярват в собствения си креативен потенциал и да се подхранва увереността, необходима да опитат. Втората задача е да се помогне на учениците да открият собствените си силни креативни страни. Третата задача е развитието на учения за самостоятелна креативна работа, насърчавайки свободното мислене, споделянето на идеи и провеждане на експерименти.
Не се ли направи Агресията ще си остане основен фактор в училище Превъзбудата се активизира от много посоки. Ключът е в контрола на агресиите с ключ за постепенно намаляване или увеличаване, приветствайте и влизайте в режим на взаимодействие. Пресилвайте нещата, отваряйки свободната изява на емоциите в тази въображаема игра, правейки ги забавни и смешни. Игра, която замества думите. Игра с измислени правила и измислени граници.
Разказвахме и истории за специални стаи, за разпечатване на дипломи, за желания на седмокласници, за противодействие. Излизахме извън училище и говорихме за фестивали, театрални постановки, футболна Бразилия и опознаване на чужди държави. Ехо от изживени пълноценни моменти. Писахме за много книги разказващи за чест, сливане, кървави евангелия и най-различни видове търсения. Разкази за пътувания към дълбините на душата ни. Велики сблъсъци и разтърсващи преживявания.
Книгите са нашите източници на енергия, запалващи мечти и пораждащи идеи. Думите са велико нещо. Всичко започва от тях. Организацията дава възможност на думите да влязат в действие. Хаосът, както и прекаленият контрол не дават резултат и деградират обществата. Равносметката е, че е трудно да намерим точния баланс. Можем само да се надяваме. Можем да търсим линията на нашият поток. Можем да вършим нещата, които ни дават сила и ентусиазъм. Можем да разчитаме на интуицията си. Можем да се хвърлим напред и да се задействаме, защото тази първа крачка е най-важната.