Как се правят необикновени неща. Може би от необикновени хора. Поставени в необикновени ситуации. И всичко започва от необикновено желание. Къде са тези необикновени хора с необикновени желания. Как се раждат. Такива ли се раждат.
Или ситуацията променя посоката и ги праща в необикновена посока. Промените са трудни. Страховете витаят навсякъде. Страх да започнеш. Страх, че ще сгрешиш. Страх, че ще се провалиш. Страх от силата на противника. Страх от окопалите, стабилно организирани препятствия.
Почва се с малко. Почва се рязко за да се пробие отбраната и изпревари реакцията. Отстраняват се главните защитници. Създават се хвърковати чети от сподвижници. Обяснява се логично и се създават емоционални преживявания. Замесват се все повече хора. Отстояват се позиции и правила. Не се отстъпва. Правят се нещата по различен начин.
Атмосфера на управление, която печели доверие без да използва традиционните символи и атрибути на властта. Изслушваме и делегираме. Отстъпваме правото на решение на бойната линия. Там, където съществува компетентност, информираност и опит. Създаваме ангажираност и съпричастност. Създаваме способност за самостоятелни решения и мотивираме. Създаваме свобода и инициативност.
Малките промени повличат след себе си по-големи. Опростяваме. Информираме. Намаляваме и премахваме правилата. Премахваме началниците. Превръщаме пирамидата в кръгове по интереси. Всеки и свободен да прецени най-добрият вариант , който ще му позволи да реализира талантите в максимална степен. Създаваме автономия. Създаваме строители и творци. И приемаме идеите им. Правим ги значими и ги награждаваме за трудът им.
Променяме и разменяме. Ротираме и непрекъснато трупаме нови функционалности. Подкрепяме търсенето. Създаваме търсачи на идеи. Отпускаме времена за творчество. Обръщаме системата и изравняваме резултата. Няма шефове, всеки трябва да се съобразява с всеки. Екипът е на пиедестал и думата на всеки е важна. Сдружаваме автономности и правим работниците собственици. Дружина от малки капиталисти работи по-добре от фабрика с обезправени работници.
Това е идеята – комитети от служители с реална власт. Офиси с отворени врати и с по-малък брой от обичайният стени. Гъвкаво работно време. Финансови отчети закачени на таблата за обяви. Правилници, захвърлени в боклука. Докладни, които не надвишават една страница. Заплати, които сами сте си определили. Съобразяване с различното, в системи позволяващи съвместно съществуване.
Дайте на хората възможност да проверяват, да се съмняват и да не се съгласяват. Оставете ги да си избират обучение и бъдеще. Оставете ги да тръгват на работа и да си отиват когато искат, да работят в къщи, да определят и променят своето и нашето мнение, да ни покажат грешките. Създайте плодородна почва за различията.
И ще получите отговорни служители, чувстващи се като собственици, свободни да решават. Инициативни и самостоятелни. Отворени към промените. С усещането, че правят неща, които са необходими и ценени. С мисълта, че им харесва това, което правят. Утвърждаващи своята идентичност, с всяко свое действие.
МАВЕРИК – Рикардо Семлер