Срещите на родители и учители не са радостно събитие за учениците. Те имат своите тайни, за които им се ще да останат колкото се може повече време в тайна. Техните героични прояви. Учителите се надяват да получат желаният обрат в положителна посока. Родителското тяло е мощно оръжие в техните ръце.
Родителските срещи са различни видове. Като се почне от общи за цялото училище и се стигне до специалните за отделен клас. Организацията започва с записването на датата в бележниците на учениците. С очакването да бъдат върнати подписани от родителите. Това понякога не върши работа и класните ръководители въртят усилено телефони за да са сигурни, че родителят е получил нужната информация.
Учениците се опитват да смекчат гневът на класни и учители и в седмиците преди родителска използват обаянието си за да облекчат неприятните отзиви за тях. Изведнъж на сцената се появява примерният ученик и примерният клас, изпълняващи изискванията на учителите. До следващия ден след сблъсъкът от трети вид.
Ако срещата е обща започваме в стола на училището, където ръководството на училището свежда до знанието на родителското тяло важна информация. Посочва какви са общите тенденции. Призовава родителите към съдействие. Отчита своите постижения. За 12 клас се провеждат специални родителски срещи свързани с ДЗИ. След това класните ръководители повеждат своите родители към предварително определената стая.
Започва се усилено аналитично представяне на поверените им ученици. Как протича тяхното развитие. Оценки, отсъствия, прояви в положителна и отрицателна посока. Родителите използват ситуацията за да зададат въпросите, които вълнуват техните деца. Искат срещи с важни за тях учители, оплакват се от други. Сега е звездният час и на учителите. Те предварително са запланували през кои класове искат да минат. За да споделят своите оплаквания. Определени родители също са доста търсени, но точно те пропускат тези родителски срещи.
Има различни видове родители. Част от тях са силно заинтересовани и разпитват подробно всеки учител. Интересуват се от малките подробности. Други го приемат като задължение, от което не могат да се измъкнат. Тяхното присъствие почти не се забелязва. Сред учителите също има такива, които избягват срещите с родителите. Недоволни има и от двете страни и прехвърлянето на отговорности е взаимна.
А това сътрудничество във века на технологиите може да е неочаквано лесно. Виртуалните родителски срещи и разговори ще се превърнат в обикновена практика. Електронни бележници, изливащи се направо в смартфоните на родителите. Оценки придружавани с напътствия и анализ. Електронни домашни и задачи, отбелязвани като преминати в същият този телефон. Директен електронен достъп на родителите до всички учители. Достъп до училищните камери.
Цялата идея, че една родителска среща може коренно да промени ситуацията е малко оптимистична. Индивидуалните срещи са много по-полезни, защото вниманието е концентрирано в една посока. Част от родителите получават често подобно звездно отношение, но когато сме стигнали до там почти сигурно нещата са достигнали критичната точка и няма връщане. Никой няма силата да се справи с въздействащата околна среда и тя побеждава родителско-учителската съпротива. Само стабилното взаимодействие на родител с учител създава някаква надежда.