Официално този ден се противопоставя на 15 септември. Смята се, че последният ден в ЗПГ за разлика от първия е изпълнен с тъга и раздяла. Но в действителност не е така. Нашите випускници от близо месец вече не са били в училище и обучението е приключило. Емоционално сълзите са изплакани в деня на изпращането и по време на абитуриентските балове. Този малък интервал и пренасочил мислите им към новото бъдеще, но обвързаността с училището и старите навици си остават.
Това последно завръщане е като всички официални събития, които са преминали през живота им в периода ЗПГ. С главната разлика, че в този момент те са актьорите и изпълнителите. Сценарият се знае , главният водещ се знае и въпреки това всяка година е различно. Денят в който директорът Емил Терзийски иззема ролята на водещите и проявява своите импровизаторски умения.
Планът е ясен и всичко се съобразява със завършващите 12 клас и главните действащи лица през тези 4 или 5 години. На сцената един след друг преминават класовете и професиите в училището. Всеки випуск има своите герои в положителен и отрицателен план и нашия шеф ги познава доста добре. В своята подготовка той се е погрижил да си припомни ключови моменти с тях и да ги върне назад във времето. Подготвил е и малки символични подаръци. Грамоти, медали, плакети.
Началото винаги започва с емоционални думи и послания към целия випуск. Той си има своя облик и винаги е различен. Директорът използва този момент за да нагорещи емоциите и да спомене положителните постижения на конкретния випуск и на училището. Матурите винаги дават повод за това, защото ние сме добро професионално училище и когато се сравняваме с другите професионални училища в областта почти винаги сме в призовата тройка / тази година първи/ . Споменаването на информации в цифри подсилва тази представа.
След това с няколко думи Терзийски показва как са му въздействали учениците от този випуск и ги призовава да си спомнят колко усилия са вложили той и учителите през годините. Призовава ги да осмислят неговите и техните изисквания и да разберат, че всичко е било само в тяхна полза. Призовава ги да не забравят училището и да останат завинаги в орбитата на ЗПГ. Създадените познанства и отношения тук са безценни и не бива да се отхвърлят с лека ръка.
Следва частта с първенеца на випуска и с първенците на отделните професии. За тях има награди и поредното признание на постиженията им. Първенецът никога не е случаен и изненадите са редки. Първенецът винаги получава специалното внимание и влиза в светлините на прожекторите първи. Терзийски с емоционални думи отдава своето признание към героите на този випуск. От няколко години той нестандартно публично си урежда вечери с най-добре представилите се по-отделните предмети в ДЗИ и олимпиади. С емоционалното им представяне на сцената той иска покаже, че в училището има много силни ученици.
Всеки клас си има своите постижения. Отлични резултати в дипломите, постижения в професионални състезания през годините, извънкласни прояви, спортни личности в редиците.Отделните интересни характери не оставят без коментарите и живописните описания на директора ни. Отрицателните герои също не биват подминавани и често са призовавани да покажат своите благодарности за това, че са успели да достигнат до този ден. Последният ритуал на сцената както винаги е полагането на подпис в регистрите на дипломите и професионалните свидетелства. Последният елемент на тържеството е общата снимка с дипломите в ръце пред вратите на културният дом.
Тържествената част се състои от изпълнения на наши ученици, на гостуващи танцови групи, на оркестъра на градът ни. Дали това ще става след завършването на церемонията, или по-време на протичането и няма особено значение, но често и тези гости са поканени от Емил Терзийски. Той винаги се стреми да внесе някакъв изненадващ елемент в церемонията.От тази година първите 10 випускници по успех ще бъдат изписвани на табло на славата, което ще остава завинаги на една от стените в ЗПГ.
Можем да обобщим, че денят на дипломирането се превръща в импровизаторска програма на нашия шеф, в която забавата се преплита със сериозните думи. Ден, в който 12 клас получават последна почит и допълнително емоционално обвързване с училището. Ден, в който със сигурност се запалва огъня на предизвикателството в останалите ученици да последват положителния пример на поредните изпратени герои в ЗПГ.