25 юни 2015г. – денят, в който нашият випуск официално слага точка на живота си в ЗПГ „Климент Тимирязев”.
Денят, в който аз и всички мои връстници трябва да ви кажем довиждане, до нови срещи, всичко хубаво, сбогом…
Денят, в който за последно сме ученици…
Денят, в който затваряме една голяма страница в нашия живот, за да отворим една още по-голяма – студентската.
Но преди да си вземем довиждане, преди да си пожелаем все хубави неща, преди това искам да направя една символична хронология на живота ни, прекаран в това училище.
Преди 5 години, ние, учениците от випуск 2015г., за първи път прекрачихме прага на Земеделска професионална гимназия.
Сигурно всеки си спомня ясно този момент – той беше изпълнен с вълнение, наситен с трепет и безброй емоции.
Попаднахме в една нова среда… сред нови хора… в съвършено нова обстановка.
Били сме изпълнени с любопитство, с очаквания, с надежда, че ще успеем да се докажем, да изпъкнем, да направим впечатление… и въпреки всички проблеми и трудности, желанието ни да достигнем върха и да покажем на света, че сме някои, надделя. То беше нашата движеща сила, енергията, която ни крепеше през всичките тези години…
Този стремеж към ненадминати постижения ни вдъхваше все нови и нови сили, които не ни позволяваха да сведем глава и да се предадем. Благодарение на него, всеки от нас, през тези години, успя многократно да надхвърли себе си и своите възможности. Всеки от нас успя да открие талантите си, да отвори вратата на потенциала си и да еволюира като човек и личност.
Земеделска професионална гимназия ни предостави множество възможности да растем, да се развиваме и да преоткриваме себе си. То беше едновременно школа за характера, разума, сърцето…
Земеделска професионална гимназия, но не само като училище или институция, а като дом, в който можеш да се прибереш, като семейство, на което можеш да споделиш, като родно място, към което изпитваш чувство за принадлежност. То осигурява топлота и уют, дава сигурност и стабилност, изпълва те с вяра и любов.
Но тази гимназия няма да е нищо особено без хората, които работят и дават всичко от себе си за нея. Хората, наречени учители… Хората, наречени будители… Хората, наречени наши ментори…
Това сте всички Вие, Дами и Господа учители, които всеки Божи ден полагате огромни усилия, за да изучите и възпитате бъдещето на България.
Вие сте тези, които неуморно съблюдавате работата си, тъй като Вашата работа е образцова, тя служи като пример за обществото.
Вие, скъпи будители, които влагате цялото си същество, цялата си енергия, за да научите нас на какво да държим и към какво да се стремим в живота.
Вие, учителите, знаете, че професията Ви изисква пълно себеотдаване, максимално влагане и концентрация.
Вие сте хората, които независимо че имате собствен живот, участвате наравно и в живота на своите деца, учениците.
Вие ни учите… Вие ни възпитавате… Вие ни мотивирате…Вие ни вдъхновявате…Вие ни храните, но на едно по-дълбоко, духовно ниво…помагате ни да отворим очите си и да развържем нозете си, за да продължим да вървим по пътя си.
През тези 5 години Вие правехте точно това – изпълнявахте своя професионален и морален дълг, като същевременно отворихте вратите на нашето бъдеще.
Вие ни дадохте цел и насока…път и мисия…и най-важното – Вие ни вдъхнахте сили да мечтаем…да искаме…да се стремим…да постигаме…
Вие ни научихте на безброй житейски уроци, на които ще се осланяме, много знания, на които ще разчитаме, основни добродетели, на които ще се уповаваме и любов, която ще разпространяваме.
Вие, скъпи учители, или казано по друг начин – наши втори родители…
Вие ни направихте хора…хора… с големи сърца, добри души и силен дух…Хора, будни за случващото се…Хора, мъдри, за да постъпваме правилно…
Затова и с пълно право можем да кажем, Дами и Господа учители, че Вие не сте просто учители, не сте просто и ментори – Вие сте крепителите на родното… фундаментът на нашата нация…пазителите на съкровището, наречено „децата на България”…
Вие ни дадохте толкова много за толкова кратко…
Но въпросът е какво можем да дадем ние за всичките тези години, прекарани сред вас в училище? Нима съществува нещо толкова голямо, нещо толкова значимо, което да послужи като отплата за всичките нерви, усилия и време, което сте прекарали в грижа за нас?
Да, сещам се за една – „благодаря”…
Но способна ли е тя да обхване в себе си цели 5 години от нашия живот тук…? …Не…!
Не…и ако това „благодаря” е изпълнено с апатия, равнодушие и безчувственост…
Не…и ако в устата на говорещия „благодаря” е просто една куха фраза без всякакво съдържание и смисъл.
Не такова благодаря, Дами и Господа учители…
А „благодаря” като висш израз на дълбока вътрешна емоция…!
„Благодаря” като форма на душевно откровение…!
„Благодаря” като страст…като дума, въплъщаваща в себе си цяла гама от чувства…!
„Благодаря” като начин за интимна изповед за всичко, което таим в сърцата си…!
„Благодаря” като дълбока признателност и благоговение пред Вас, скъпи учители…!
„Благодаря” като изречен, почувстван и напълно осъзнат жест към Вас…!
В този си смисъл интерпретираме думата „благодаря” и отправяме своя ихтибар пред Вашата отговорна, авторитетна и достолепна професия, както и пред Вас самите за изключително смелото решение да разгаряте огъня на нашите факели…!
Запомнете, че Вашата упоритост и усилия, които сте положили през годините, няма да бъдат напразни…С Ваша помощ ние израстнахме и се превърнахме в личности…Вие ни просветихте, въведохте ни в дебрите на познанието…Научихте ни, че то е незаменима ценност, която няма цена…ценност, щампована с етикет „златен стандарт”…
Вие изградихте и продължавате да изграждате бъдещето на България, а сега е време това бъдеще на България да вземе нещата в свои ръце, да покаже какво е научило и да успее! Така че, драги учители, бъдете горди с нас, бъдете горди и с Вас самите, защото във всеки наш бъдещ успех ще откривате пламъкът, който запалихте в душите ни! …Защото Вашата светлина винаги ще огрява нашите житейски хоризонти…!
Като финал на речта си, бих искал да спомена един любопитен факт… В Япония съществува практика, когато се види някой учител, хората да се покланят, свеждайки глава в знак на уважение и признателност. Тази практика се спазва дори и от самия император. В този смисъл, Дами и Господа учители, ние отправяме своя поклон пред Вас…не императорски, а ученически…човешки…!
БЛАГОДАРЯ !!!
Андрей Георгиев – Випуск 2015 в ЗПГ