Дядо Добри беше много беден човек. Скромно живееше. Всички в града го познаваха, на всички беше мил – бялата му дълга брада не успяваше да скрие прокрадващата доброта, милосърдието и топлотата, с които даряваше всеки. Ликът му беше като тези от иконите в църквата. Но дядото живееше сам,.. и просеше. Но не бързай да [...]
|
||||||
|
Една клечка. Едно драсване. Ето, запали се. Сега гори с болезнен и безстрашен пламък. Излъчва малка светлинка, която смело влиза в битка с тъмнината, макар да е обречена. Аз не помня кой и кога ме запали. Но още горя. Странно е как с годините образите се измиват. Изгубват се. Остава споменът за онази искрица, [...] |
||||||
|
Създадено © 2024 - Всички права запазени. Powered by WordPress & Atahualpa |
||||||