Първото, което са направили лидерите, преди да поведат своите компании по пътя към величието, не е било да подкарат автобуса, пък после да събират пътници за него. Не. Те първо са качили подходящите хора (а неподходящите са свалили), настанили са ги по местата им и чак после са взели решение, накъде да тръгнат.
Този извод може да се обясни с три прости истини:
- Първата е, че ако започнем с въпроса кой, а не с какво, по-лесно ще се адаптираме към промените. Вододел е мотивацията на чакащия за нашия автобус – обещаната дестинация или самото пътуване?
Ако хората се качат в нашия автобус, защото харесват обещаната дестинация, а автобусът спука гума или друго непредвидено обстоятелство забави движението, или се наложи да сменим посоката, тогава ще си имаме проблеми.
Ако обаче са се качили хора, които харесват самото пътуване, ролята, която им е поверена в автобуса и другите хора, с които ще пътуват, по-лесно можем да сменим посоката.
- Втората истина е, че ако сме качили в автобуса подходящите хора, въпросът за мотивацията и контрола до голяма степен отпада.
Не говорим за пускане на кормилото, а напротив – за възможността да се съсредоточим върху самото управление и пътя напред.
Подходящите хора се самомотивират и работят възможно най-добре, водени от собствен стремеж. Това ни освобождава от постоянното разсейване и вторачване в екипажа, за да не го изпускаме от поглед. Освобождава ни от нуждата да разпиляваме често енергия и средства за „принудително зареждане на изтощения акумулатор.“
- Третата истина е, че ако сме напълнили автобуса с неподходящи хора, няма значение дали сме открили вярната посока.Просто няма да стигнем там, за където сме тръгнали.
Времето и енергията, които пропиляваме за този единствен неподходящ човек, отнема от времето и енергията да работим за развитието на подходящите хора. Рентабилно ли е това? Карт бланшът на неподходящите хора да се мотаят в автобуса е несправедливо и недисциплиниращо спрямо подходящите. Последните неминуемо са принудени да компенсират чуждите грешки и неумения, а това прогонва подходящите хора от автобуса.
Над всичко се откроява първо факторът кой и къде е разположен в автобуса. „Технологията е ускорител, но не и създател на полета“, а посоката на движение се чертае успешно, след като са събрани верните хора в автобуса.
Пътят към величието- Джим Колинс