Абсурд? Живот? Съживяване? Три простички думи, описващи картина, изпълнена с безмълвни мисли и чувства, които казват толкова много, без дори да проронят и звук, сред тишината на бездушието и простота на съживения абсурден живот на Homo Sapiens.
Кой сме ние – хората? Откъде дори произлизаме? Колко хипотези сме чели за произходът ни… колко урока сме изслушали, но никой не дава точен и ясен отговор. Е, мили мои Homo Sapiens-и, това не е ли абсурд, който не съживяваме – ние директно живеем в него, като той се е превърнал в неизменна част от съвременния ни свят. Не е ли и абсурден дори и фактът, че раздаваме правосъдие и справедливост, без дори да знаем защо сме на Земята, кои сме и какво точно сме?! Това е, Абсурдът на нашето съществуване. Харесва ми как звучи.
Би ли искал, драги ми не познаващ същинския си произход, човеко, да ти разкажа нещо съвсем кратичко и разбира се, без никакво съмнение – АБСУРДНО? Ех, за съжаление нямаш избор – решила съм да ти го разкажа и ще го направя, свободен си да прецениш дали да го прочетеш, но аз съм сигурна, че ще го направиш, защото в момента както подсъзнателно, така и съзнателно гъделичкам галантно любопитството ти, присъщо за нашият род. Впечатлих ли те? ….
Добре си спомняш часовете по история – честно казано, когато чуя думата история, веднага се сещам за три думи – война, битка, кръв. Вероятно и ти също, все пак ние „хората“, живеещи името „най – разумните“ същества на Земята, не сме чак толкова различни, колкото мислим, че действително сме. Може би те разочарова фактът, който ти представих – че не си един единствен по рода си с уникално мислене. Съжалявам, отново се отплеснах по пътечката на словото и лирическите отклонения. Абсурдно, нали?
Е, нека да се върнем към войните, породени от жажда за власт, притежание над човешките души. От това, както и от много други причини, които в момента изобщо не ни касаят, се поражда война между хората, „уж произлезли от един вид“. Касае ни следното: Войната произлиза от убийците герои, на които поколения се възхищават. Това е най – голямото безумие в глупавия живот на неразбраният човешки разум.
Искаш още абсурди, предоставям ти веднага най – шокиращият пример – ЧОВЕКЪТ – ХИМИЧЕСКА ЛАБОРАТОРИЯ, хранеща се с всевъзможни отрови, които ние сами създаваме и сме горди от постигнатият резултат. Думата абсурд искам да я използвам и тук, и не само, искам да я използвам непрекъснато, защото животът е един безкраен абсурд, създаден от неизбежността на нашето съществуване.
Сега съм объркана, приятелю. Объркана съм от абсурда, който за едни съществува, за други не. Объркана съм и от това, че абсурдът се появява, когато ти прецениш, че е нужно да се появи. Обърках се и се изгубих. Не мога да мисля повече или по – скоро не искам, защото в момента мисля, че абсурдът е всичко това, което не се подчинява на правилата, а постоянно се бунтува срещу тях, породено от страхът, на неосъзнатата, неразкрита душа, вкопчила се в абсурда на живота, който в крайна сметка се оказва, че може би няма никакъв смисъл.
03:47 сутринта. Все още хиляди мисли се въртят в главата ми и не мога да се отърва от тях…..
Абсурдът е в мен.
Абсурдът живее в мен, той е в сънят ми, в душата ми, в сърцето ми.
Абсурдът е в моята природата.
Абсурдът се съживява в живота ми.
………………………………………………………………………
АБСУРДЪТ ЖИВЕЕ И В МОЕТО ТВОРЕНИЕ.
Лидия Матеева 10 б клас