„Шестицата в математическа гимназия е много по-значима, отколкото шестицата в едно обикновено училище, обаче двойките са абсолютно едни и същи – и единия, и другия нищо не знаят.“ Та, трагедията е, че в продължение на много години, това не е процес за 1-2 години, то е процес вече 70 години, ако не и повече. Има една непрекъсната инфлация. Инфлация на оценките в българското училище, бих казал и в българския университет. Това е много опасно явление.
„В България има шестица, шестичка и шестиченце”. Ами това само по себе си говори, че наистина българската диплома абсолютно нищо не гарантира. Първо, системата не работи. И аз съм направил компромиси. Това също не са реалните оценки. Но и при мен има инфлация. И моята мечта е както в Германия беше преди години – на края на всеки месец да дойде външен човек да изпитва учениците. От това ще има много ползи. Какви? Първо, ще има честно оценяване, защото ако вземат десет различни външни учители да изпитват, и аз да отида да изпитвам ученици, които не познавам, ще се получи едно усредняване на оценките, получава се една честна и реална оценка. Една средна оценка, която е по-близка до реалната. Второ, ученикът ще работи по друг начин, ако знае, че няма да го изпита учителят, който познава майка му и баща му, а ще го изпитва външен човек, който въобще не го знае кой е. Значи, елементът честно оценяване. И ученикът ще работи, защото знае, че външен човек ще го изпитва.
Струва ми се, че при нашия манталитет има нужда от определена доза насилие, революционно насилие . Трябва да се научим по-малко да лъжем. Просто учителят трябва да поставен в ролята да не се налага да лъже. Ако заплатата му не зависи от това колко ученици има училището, делегираният бюджет не зависи само от количеството, а е вързан и за качеството на учениците, тогава ще се решат радикално много въпроси. Също и външното оценяване, за което споменах в началото. Да речем аз отивам да оценявам учениците на друг учител, той да оценява моите и тези места непрекъснато да се сменят. Да идват хора, които не знаят кое е моето дете, кое е детето на директора, кое е детето на колежката или кое е детето на прокурора.
Теодосий Теодосиев: Има инфлация в българското оценяване (част 1)
И затова много хора се чудят като им кажа, че от всеки средноинтелигентен човек може да стане професор. Стига само да прояви характер. И това е по-важно, отколкото индивидуалния талант. Има хора с огромен талант, от които нищо не става. Просто си пропиляват таланта, не им достига постоянство, не им достига трудолюбие и в крайна сметка пропада на социалното дъно.
Ами дядо Айнщайн го е казал – 1-2% талант, и 98-99% труд. Тези деца се научават да се трудят. На тези лагер-школи, на които правим занятия, сутрин от 8, вечер до 12, понякога и след 12, където решаваме по 100-120 задачи на ден, това научава децата да се трудят на тежък интелектуален труд. Интелектуален, защото българинът е много добър с дългата мотика, обаче когато трябва да поизтормози малко мозъка си, не му се ще. Но ние живеем в епоха на шеста научно-техническа революция. И ако искаме да бъдем в златния милиард, а не в тези народи, които трябва да измрат, да освободят територия за златния милиард, трябва да се наблегне на производство на интелект. И аз имам претенцията, че моето производство е най-важното в тази държава. Това е производство на качествени хора, на силни хора, защото не може да има силна държава, направена от социално слаби. Социално слабите чакат някой да им подаде. И когато вече няма кой да подава, всички ще умрем колективно.
Когато в България ние още не бяхме виждали компютър, във всяка класна стая имаше по 25 Макинтоша и на края на всеки учебен час се правеше тест. В цяла Западна Европа правеха тестове. На края на всеки месец директора сумира точките от тестовете и един ученик, който напредва, го мести в паралелка за напреднали, който остава – в паралелка за изоставащи. Ако после някой от изоставащите напредне, го местят при напредналите. Общи са само часовете по физкултура и по изкуствата. Там всички са заедно. В един випуск всички се познават. Перманентна сегрегация! При нас се говори за някакъв среден ученик. Аз за кого трябва да работя? За двойкаджията, за четворкаджията или за отличника? За оня, който получи 16 шестици, или за онзи, който получи 4 двойки?
Значи ние отдавна нямаме структура на природо-математическа гимназия. Това е някаква структура на колониално училище, където часовете по английски са 5 пъти повече от часовете по физика. В едно училище, което се води уж природо-математическо училище! То какво остана от природо-математическото? Нищо не е останало. Това е едно езиково училище, в което учениците трябва да знаят езика на бъдещите си господари, да бъдат слуги.
Реформата – една добра реформа трябва да включва на първо място една сегрегация. Значи не може да насилваме един ученик, който не знае или не иска да знае, да го пъхаме между отличниците. Той трябва да отиде в едно училище, в което се работи според неговото ниво на некомпетентност и да не пъхаме в ядрената електроцентрала този човек, който не иска да бъде компетентен. Значи той трябва задължително да си отиде в училище за некомпетентните. А тези, които искат да учат – не може около тях да има 3-ма ученика, които пречат на целия останал клас, хулиганстват и нищо не можеш да им направиш.
Теодосий Теодосиев: Не искам да подготвям слуги, а господари (част 2)
- Ами това показва, че огромна част от света просто не използва мозъка си. Или използва само 1 процент. Тези, които използват 2-3 процента – стават професори. Съвременният човек е по-зле, отколкото е бил преди да речем 3000 години. Защото тогава е трябвало сам да се справя. Както вълкът е по-интелигентен от кучето, защото кучето го хранят, а вълкът трябва сам да си изкарва прехраната. Така и съвременният човек си мисли, че като щракне копчето на дистанционното, е по-интелигентен от Архимед, да речем, но няма такова нещо. Както са казали антрополозите, за последните 10 000 години мозъкът на човек не е пораснал с нито 1 грам. Съвременният човек се е омързеливил, благодарение на всичката тази техника, която мисли и работи вместо него, и затова прогресивно оглупява. Има разделение на труда и все повече хора знаят все повече за по-малко неща. И накрая знаят всичко за нищо. Човек има някаква тясна специализация и за всичко останало не знае нищо, но затова пък е със самочувствие, че е нещо много голямо. А общо взето е един дивак с ядрена ракета в ръка. Освен това човекът деградира в морално отношение.