Опитът показва, че добрите оценки невинаги са билет за щастливо бъдеще, а съвсем не всички двойкаджии след училище остават без работа. В средите на невежите има доста богати и известни хора, за успеха и постоянството на които мнозина биха завидели.
Стив Джобс например, никога не е завършвал колеж. Същата е ситуацията с Марк Зукърбърг и Бил Гейтс. Сергей Корольов, който стартира първия изкуствен спътник в космоса, е кръгъл тройкаджия. Основателят на Tumblr, Дейвид Карп напуска училище, когато е на 15 г. Кърк Керкориан решава да приключи с училището, когато е в осми клас, но това не му пречи да се превърне в една от основните фигури за оформянето на Лас Вегас.
Умът е абстрактно понятие, а постиженията в училище невинаги са най-обективният начин той да бъде оценен. Успехът на учениците е определен на база на това какво те са постигнали в пределите на учебното заведение, а училището невинаги е реална подготовка за това, което ни очаква в реалния живот.
Успехът изисква страст, постоянство, емоция, способност за оцеляване и преди всичко да се разбере стойността на провала. Затова толкова много тройкаджии, от които никой не е очаквал големи постижения в училище, управляват света ни. Те разбират какво означава да се бориш, защото от детството си преодоляват повече неуспехи, отколкото отличниците. Същите тези черти има всеки успешен предприемач – той не се страхува да поема рискове, да се противопостави на правилата и нормите и така да създаде нещо ново и необикновено.
Двойкарът често е лидер в неговия кръг, винаги готов да намери друг нестандартен начин да се заобиколи системата в училище. В средите на тройкаджиите е най-висок процентът на нестандартно мислещите, творчески личности. Психолозите са убедени, че на тези деца просто не им е интересен стандартния набор от учебни предмети.
В училище ни се казва „това е единственият начин, друг няма“ отнемайки от нас желанието ни да мислим различно. Богатите затова са богати, защото те мислят извън рамките. На тях никой не им казва, че така не бива и това не е правилно. Те слушат, но винаги правят това, което искат по свой начин и затова печелят. Но това съвсем не означава, че получавайки слаби оценки в училище ще се гарантира успех в живота, както и шестиците в бележника не са доказателство, че „ще стигнете далеч.“ Оценките са просто цифри на хартия.
В крайна сметка, животът ни се определя от характера, опита и връзките, а не от оценките в училище. Затова, ако не сте били от най-добрите випускници на училището или в университета, не се отчайвайте. Животът е поредица от възходи и падения. Ние научаваме много полезни неща в училище, но реалните знания получаваме след напускането класната стая. Никога не спирайте да се учите, никога не се отказвайте и най-важното – не забравяйте да се наслаждавате на самия процес на получаване на знания.