Защо когато видим великан автоматично решаваме, че победата ще е негова? Защо слабите отбори играят така, че да позволят на по-опитните да правят онова, в което ги бива най-много ?Струва ми се, че определението ни за Предимство е твърде закостеняло и едностранчиво. Възприемаме определени неща за полезни, макар всъщност да не са такива, и смятаме други неща за безполезни, макар именно те да ни правят по-силни и по-мъдри. И какво е нужно за да бъдем като онези, които отказват да приемат обичайния ред за даденост?
Силните и могъщите невинаги са такива, каквито изглеждат. За да играеш по-правилата на Давид, действително трябва да си отчаян. Да си толкова слаб, че да няма избор. Позицията на аутсайдер ти дава предимството да опитваш неща, които друг не би и сънувал. Предимството на елитната институция и огромните ресурси създава ограничение на възможностите. Повече, невинаги означава по-добре. В един момент да правиш повече или да имаш повече престава да носи положителна промяна, а влошава нещата. И обратното – по-малко може да означава повече дисциплина и организираност, но се губи разнообразието и промяната на многото.
Стремим се към най-доброто и отдаваме огромно значение на принадлежността към най-добрите институции. Но рядко се замисляме дали тази най-добра институция ще действа в наш интерес. Искате ли да бъдете дребна риба в голямото езеро, или едра риба в малко езеро, избрано от самите вас. Има момент и обстоятелства, в които е по-добре да си голяма риба в малко езеро пред обратното. Неизгодното положение на аутсайдер в един маргинален свят понякога съвсем не е минус. Да изберете свободата и видимостта спрямо престижа и селективността е по-добрия избор. Голямото езеро може да е твърде голямо за вас и да ви отчае и провали, като срине самочувствието ви. Какъв е психологическият ефект да се чувстваш посредствен, дори и в групата на можещи.
Когато се налага да се преодолява препятствие, успехът е по-вероятен, ако си принуден да се замислиш по-съсредоточено. Допълнителната трудност се оказва желана. Постигаме успехи като градим върху вродените си силни страни. Допълнителните трудности принуждават да се търси компенсация на това, което им е отнето. Получава се концентрация и засилване на силните страни. Свикнали се с трудностите и те не ги плашат. Принудата развива умения, преодолява страха и изпълва с въодушевление. Контрастът между страх и чувство на облекчение поражда самоувереност и смелост. Смелостта е качество, което развиваме когато установим, че трудните мигове, всъщност не са чак толкова трудни.При определени обстоятелства от нещастието се ражда нещо положително.
Когато властимащите искат да се държим по определен начин, то е много важно как ще се държат те самите. Легитимността се базира на три неща – усещането, че имаш глас, предвидимост и постоянство на правилата и справедливост и равно отношение към всички. Как налагате наказанието е също толкова важно, колкото самото наказание. Унищожаването на цял град или народ, или движение никога не е така просто. Прекомерната сила подкопава легитимността и кара хората да нарушават правилата и да действат не конвенционално, и най-важното- трудностите и мъките им помагат да преодолеят страха от страха.
Давид и Голиат – Майкълм Гладуел