Една промяна може да е ефективна само, ако е достатъчно гъвкава и отговаря на въпроса „какво е най-важното, което българските деца трябва да притежават, за да се справят с предизвикателствата на 21 век.
В образованието правим всичко, което сме правили и преди. Но начинът, по който го правим, е важен и се променя.
Технологиите не са сами по себе си инструмент за трансформация. Тя се случва тогава, когато учителят разбира как най-добре да ги свърже с учебната програма, а ученикът изгражда умения как през тях да е креативен и да създава неща.
Учителите трябва да разберат, че вече не са актьорът отпред на сцената, а са човекът встрани ролята на учителя вече е да помага на учебния процес да се случва по-лесно, да оставя учениците сами да стигат до отговорите, но да е там, когато имат въпроси и нужда от мотивация.
Новото училище на 21 век е хибридно училище – реално и виртуално, където облакът е основното средство за комуникация.Методите на обучение трябва да включват проекти, симулационни методи и нови технологични инструменти.
Ключовия въпрос не е как да направим учителите креативни, а как да ги обучим да освободят креативната енергия на учениците.
Искаме да дадем на учениците възможност да бъдат креативни. Дайте им проблем, който да решат и ги оставете да се справят сами. Дайте им малки напътствия в началото, а после ги оставете да са креативни
Накарайте учениците си да учат преди часа, а после обсъдете в клас. Използвайте идеите на учениците – възползвайте се от идеите или въпросите им, за да трансформирате процеса на преподаване. И отделете достатъчно време за интересите им. Вдъхновете креативност чрез проектно базирано учене.
А как изглежда едно предизвикателство? Учителят описва какво трябва да направи ученикът, определя какъв брой точки ще получи ученикът, ако ги изпълни и за колко време. Групира децата в малки екипи и определя формата, под която трябва да бъде предадено успешно завършеното предизвикателство – Word, powerpoint или видео.
Когато детето участва в предизвикателства, то печели точки за изпълняването му, но печели и когато получава гласове от другите ученици или самото то гласува за техните изпълнения. Активността на децата след това се вижда в отчети и така учениците и учителите се ориентират какъв тип задачи са по-интересни, забавни или полезни на учениците.
Един от най-конкретните резултати, е че децата получават увереността. „В началото те нямат надежда, че могат да реализират свои проекти, а сега имат идеи, знаят към кого да се обърнат, когато работят по даден проект, и се свързват с различни институции за съдействие“.
Важно е децата да пипнат всичко със собствените си ръце.Важно е да внедрим опита от реалната среда в учебния план, чрез примери и съдържание, защото едно посещение в компания годишно не е достатъчно да задържи искрата.
Предпоставка за успех е пълната отдаденост – както на компаниите, така и на училищата. Трябва да има ръководител на проекта и в училището, и в дадената компания, за да имат проектите дългосрочни ефекти, а не да са просто забавно занимание.
Променя се също поведението на учителя – той вече знае, че децата имат огромен достъп до информация, но очакват от него да ги поведе през цялата тази информация.
Едно от основните им качества е, че постоянно е учат, гладни са за информация, искат да я споделят с други, те са тези, които ще ви подгонят по коридора със статия, която току-що са прочели. Те често се ровят в онлайн курсове и платформи и ви изпращат полезни неща по имейл. Така се създават професионални образователни общности.
От конференцията „Иновации за по-добро образование“ на вестник Капитал и фондация „Америка за България“