Нашата система на оценяване действа на принципа на санкцията; тя оценява не знанието, а липсата на знание. Какво означава това? Това означава, че оценителят хипотетично трябва да е приел съществуването на ученик или студент, който знае всичко (за 6.00), и когато пред него се яви реалният ученик или студент, който, разбира се, никога не знае всичко, но и никога не е изцяло незнаещ, той оценява този реален ученик или студент, отнемайки по нещо от образеца.
А би трябвало, ако някой ученик прояви желание да започне да се учи, независимо в кой период се намира – ако ще и да е последния срок, трябва да се поощрява – стереотипизирането още в началото и карането по шаблон относно това – вреди на ученика, учителя, училището и учебния процес. Високото ниво на субективност при оценяването позволява понякога, естествено, дадени ученици да бъдат в някаква степен жертви или галеници на предубежденията на учителите. Някъде тук се появяват и наказателните двойки.
Защо и ученици, и учители са потърпевши от т.нар. „наказателни двойки“? Защо учениците от един клас имат толкова много двойки по различните предмети? Тактиката е първо успехът да бъде много слаб, а после – оценките да се вдигнат малко. Така се затяга поведението в клас“. Как може да се избегне писането на слаби оценки с цел затягане на поведението в клас?
Учителите може да възразят, че това е един от малкото им инструменти за въздействие. И сигурно ще са прави. Не стига, че учителите се страхуват да пишат ниски оценки, за да не се преместят децата в друго училище и да се закриват паралелки, не стига, че самите деца са невъзпитани и нагли, не стига че и родителите им са такива и идват да се разправят лично с учителите ако малкото им съкровище нещо се оплаче.
Докато училището е задължително и безплатно, а последиците от знание/незнание не са видими веднага (оценката е просто една цифра, дето нито се яде, нито се пие нито нищо особено), децата ще продължат да го карат през куп за грош. В момента, учителите са длъжни да изтърпяват ученика, а ученика изтърпява училището и нормално да не вървят нещата. Родителите са безучастни, защото не плащат директно нищо за образованието.
Решението го виждам във външното оценяване. Ако резултатите от матурите имат много по-голяма тежест от писаните от учителите оценки, ако самите учители се оценяват по разликата между това което са писали като оценки и резултата от матурата, ако това се прави по-често поне веднъж годишно, може и да се получи желаното пренасочване от оценките към знанията.
Решението на проблема с наказателните двойки е и във въвеждането на кредитна система, с помощта на която учениците да получават точки за добро поведение и доброволчество, които „да им трябват“ за намиране на работа.“Идеята е в училище децата да могат да получават до 50 точки на година, а след това в университета – допълнителни точки за разработки, научни постижения, интересни презентации и добри инициативи. А накрая – работодателите да вземат под внимание тези точки, когато назначават завършилите на работа“
Как да се спре писането на наказателни двойки в училище