Успешната стратегия е учителите да стимулират учениците си да бъдат изобретателни, като само им дават указания, следят как върви процесът, но оставят класа сам да изследва възможните решения и да стигне до отговора.
Ако подготвиш добре мястото, където ще се проведе учебният процес, и по такъв начин ограничиш нуждата от учителско внимание и време, децата няма да се нуждаят от постоянно наблюдение и ще се учат сами и помежду си.
За да се появи самодисциплината, децата трябва да имат време и възможност да се концентрират достатъчно в дейността, която им е най-интересна. Изолирането на учебните часове само по един предмет всъщност е ключов проблем, тъй като прекъсва връзката на учениците с реалния живот и им пречи да видят как си взаимодействат различните области.
Учениците си помагат с различните задачи. Те вече създават, а не само консумират информацията, която е в интернет. Мислят за решения, които те сами могат да направят. Откриват самостоятелно проблемите и ги дефинират ясно.
Ключово е, че започват сами да намират различни начини за представяне на дадени теми. Новият момент са начините, по които учениците визуализират събраната информация.Тези методи помагат на учениците да мислят извън кутията.
Най-важният резултат от проектите е увереността на учениците. В началото те не са сигурни в способностите си, а сега вече мислят конкретно за решенията, и заедно с партньори могат да ги реализират. Това води до по-голяма удовлетвореност, че са произвели нещо, което може реално да се използва.
Кои иновации правят образованието по-добро