Винаги ще си задавам въпроса – защо хората с добри и любещи сърца?!
Човек има в живота хора които ще помни до живот…тя беше точно от тях!
Един прекрасен учител и човек.
Когато учител от такава величина си тръгва от този свят, и то така внезапно и неочаквано – няма как да не осъзнаем, че нейното място сред нас ще остане завинаги празно.
Днес си отиде един човек, живял достойно! Живял живота си за да радва околните! Остави на хората усмивките , които тя даряваше, безмерно и остави спомена за нея като най-добрата госпожа! Благодаря на Бог, че ми позволи да познавам един ЧОВЕК с големи букви!
Поклон пред Светлата Ви памет!
Уникален, добър и мил човек. Винаги загрижена и даваща съвети, помагаща на всеки.. Много е тъжно и несправедливо, когато от този свят си отива такъв Човек.
Вечно ще бъдете в сърцата ни, жива, усмихната и любяща….Както Вие давахте всеотдайно любовта си, така и ние вечно ще я пазим в сърцата си….обичаме Ви госпожо
Болката няма лице. Тя е като мъгла – обвива те и те души! Небето е малко за голямата Ви усмивка, УЧИТЕЛКО! Земята е малка за голямото Ви сърце! Стъпвайте леко по небесните поляни. И ПРОЩАВАЙТЕ! Обич завинаги!
Казаните думи сега са твърде малко и те не могат да опишат нашата мъка, липсата и болката, които изпитваме!
Един човек се превърна в ангел, едно сърце спря да бие, едно лице – да се усмихва!
Почивайте в мир, УЧИТЕЛКО ЛЮБИМА!
Едно огромно благодаря за всичко направено – знания, съвети, дела, приятелство, подкрепа, всеотдайност!
Всичко е временно: любовта, изкуството, планетата Земя, вие, аз. Смъртта е толкова непредвидима, че успява да изненада всеки един от нас. Откъде може да знаеш дали този ден не е последният ти? Мислиш си, че ти остава време. И после изведнъж — край, изчезваш, твоето време е изтекло. Смъртта е единствената среща, която не е записана в органайзера ти
Не осъзнаваме колко ценен, а всъщност и колко кратък е животът… В един миг прегръщаме любимите си хора, а в следващия протягаме ръце към празното пространство… Обичайте се и го показвайте, защото всеки изпуснат шанс е пропиляна проява на обич. Прегърнете родителите си, близките и приятелите, кажете им мила дума. Времето е нож с две остриета – то ни предоставя възможности, но и често ни ги отнема…
В такива моменти винаги се появяват и въпросите… Струва ли си…НЕ, не си струва да се раздаваш прекалено, не си струва, любовта и признателността на хората, не си струва. Паметта ще живее, но Ако няма висша божия промисъл, нищо не си струва…Дори тогава е жестоко…