Две неща изпълват душата ми с все ново и нарастващо възхищение и страхопочитание: звездното небе над мен и моралният закон в мен. Мистериозни загадки, на които всеки трябва да отдели време и да помисли.
Звездното небе над теб е една необятна мистерия, която се опитваш да разнищиш и научиш всичко за нея, но в този си стремеж остава още нещо за разгадаване, а именно моралният закон, който е вътре в теб. Живееш в една Вселена, а ти самия си част от нея, но в същото време си друга малка Вселена, побираща в себе си хиляди необясними неща.
Това, което е извън нас е непознато и привличащо ни, но това, което се крие вътре в нас е невидимо и много по-вълнуващо. Това, което всеки индивид крие в себе си е прекрасно и взети заедно всички образуваме Вселената. Истинското се вижда само със сърцето, а същественото е невидимо за очите. Вътрешният свят е едно наше тайно местенце, което е по-ценно от всякакви скъпоценности и диаманти. Той ни напомня на нещо приказно. Това богатство би било наистина хубаво и ценно само ако ние самите сме добри и морални. Поогледай се на около и погледни нагоре. Всичко е толкова голямо и обширно и не можеш да го обиколиш с един поглед. Представи си небето над теб с безброй звезди и моралния закон, който е вътре в теб. За някой звездите сигурно са само едни малки светлинки, които са много далеч от него, но за тези, които пътуват и се ориентират по тях – те са водачи. За мен моралният закон може да е само правило, което нарушавам или пък въобще не спазвам, но за пътуващите там – във вътрешния свят – той е водач, с който се съобразяват и не подминават с „лека” ръка. Водачът е този, който ни води и с него ние преминаваме през непознати места, побеждаваме трудностите, пазейки ни от опасностите и безпътицата. Водачът е нашия помощник при постигането на желаните цели и мечти като взема предвид препятствията и ни показва правилния път. Пътят отвътре навън и отвън навътре са две взаимосвързани нишки, които постоянно се преплитат в нас, но и ни водят напред. Звездното небе над нас и моралния закон вътре в нас са два безкрайни свята, пълни с непознато и тайнствено.
Можеш ли да поставиш граници на Космоса и да определиш от къде започват и до къде се простират? Или за теб той е едно безкрайно място, без граници? За да успееш да разбереш тази безкрайност и безграничност, може би трябва разумът ти да излезе от собствените граници на разумност и да навлезе в границите на абстрактността. Така си способен не само да откриеш нови и непознати обширни територии, но и да направиш усилие да ги опознаеш. Въпреки това пътешествие по тях, дали ще успееш? Човек изглежда като малка частица спрямо Вселената. Той е ограничаван от времето и пространството. Животът му е само миг спрямо вселенските мащаби за време и всичко това не е по силите му.
Трябва да се отдаде голяма значимост на моралните закони и да им се обърне внимание. Всеки притежава ум, който го насочва към това кое е правилно и кое е грешно. Моралният закон притежава същата важност и тежест като природните закони. Кант формулира моралния закон като категоричен императив: „Действай само според онази максима, чрез която същевременно можеш и да пожелаеш да се превърне в общовалиден закон.”, което означава, че трябва да постъпваме така, че да сме сигурни в действията си и да знаем, че и другите на наше място биха постъпили по този начин. Не бива да правим това на другите, което не искаме те да правят на нас. Преди да действаме трябва да помислим дали е правилно и дали този до нас би постъпил така. Нашата съвест се явява нашият нравствен закон, който ни съветва и, в който ние се вслушваме. Съвестта е закона, живеещ вътре в нас. Тя има собствено приемане на нашите постъпки и когато няма справедливост, не остава нищо, което би могло да придаде ценност в живота.
Не можем да разберем изцяло същността си. Способностите, които имаме са ни достатъчни да разберем само едно цвете, но не и себе си. Още по-малко трябва да очакваме, че ще разгадаем звездното небе над нас, защото то е безкрайно, а ние сме само малка частица от него и затова не ни остава нищо друго освен да ни изпълва с все ново и нарастващо възхищение и страхопочитание както то, така и моралният закон в нас.
Джесика-Александра Туджарова,12 а клас