Обичам да чета философски есета. Изненадват и провокират размисли в мен. Получавам допинг и вдъхновение. Радвам се на израстването на тези младежи и девойки. Една година в училище е бездна. Стиловете остават, но мислите се променят, обогатяват, развиват. Чудно е да заснемаш моментните прозрения в главите на подрастващите и да улавяш попаденията в словата им. Едно изречение и написаното есе придобива своя смисъл. Подредило е идеите и е оформило нова концепция.
Самата подбуда към размисъл създава нова ситуация. Разкриваш тъмните ъгълчета и сменяйки думите, променящ посоката, за да стигнеш до неочаквани места. Добавените мисли от преподавател, от богатата мрежа развиват концепцията и наслагват бисери в мислите на пишещия. Думите са си просто думи. Надеждата е, че ако ги повторим хиляди пъти ще ги превърнем в непоклатими убеждения.
Колко различни изглеждат авторите, написали есетата. Откриваш богатата духовна вселена, стояща под повърхността. Виждаш стремежи, позиции, твърдост, вярвания. Научаваш пътищата, по които ще вървят. Научаваш истината, съкровените им послания, в които вярват. И разбираш колко трудно е да бъдеш и да отстояваш. И, че това отдавна не е тайна за тези прекрасни млади умове и сърца.
Надявам се, че повече хора ще прочетат есетата, които вече шеста година публикувам в този блог без разрешението на авторите. Извинявам им се, но написаното от тях няма как да остане скрито в папките на компютрите им. Според мен то е написано за да бъде прочетено. Написано е за да предизвиква и променя. Благодарности и към госпожата им по Философия за търпението и волята си да мотивира написването на есетата. Те нямаше да съществуват без нейната упоритост.
Предстои да прочетете поредната порция от есета на ученици от училището. Надявам се, че ще ви харесат .