Човекът е мост между Звяра и Свръхчовека
Ницше
Наскоро сънувах много интересен сън. Вървях по мост, много дълъг, но нестабилен мост, под който зееше огромна пропаст. В началото на моста, със зейнала паст стоеше звяр, който тръпнеше в очакване да се откажа от това да премина моста и да се върна в началото. А в края, величествен силует. Изглеждаше мъдър, надживял суетата, злобата и завистта, спокойствие и мир бяха изписани на лицето му. И той ме чакаше, чакаше ме все така спокоен. Колкото повече наближавах толкова по нетърпелив ставаше, а аз все по притеснена. Прехода през моста беше още по необичаен. В един момент тичаш, тичах много бързо, а в следващия ходех много бавно, и колкото и да исках да забързам темпото не се получаваше. Онзи величествен човек ми се струваше толкова близо, колкото и беше далеч.
Когато се събудих сутринта, се сетих за Ницше. В основата на философията му стои идеята за преходността на човешкото същество за развитието му като личност и възможността му за надграждане на способностите, с цел да освободи пълния си потенциал и да достигне най-висшата си цел- именно Свръхчовека.
Тогава се замислих защо сънувам този сън. Казват, че сънищата показват подсъзнателните ни мисли и желания. Аз толкова ли силно исках да направя прехода между Звяра, който живее в нас и се опитваме да подтиснем и заровим дълбоко, и Свръхчовека, който всеки иска да бъде?
Именно за това в моментите, в които исках да тичам най-силно не можех. По пътя, който трябва да извървя са се появявали пречки. Но всъщност не съм ли аз самата пречката, която ме възпира?
Ние сме връзката между Звяра, който се опитва всячески да ни върне при него, и онази свръх фигура, към която ние се стремим. Можем ли да намерим „златната среда“. Прекаленият стремеж към съвършенството понякога прави точно обратното, връща ни в изходна позиция. Възможността ни да се надграждаме и да постигаме целите си с упоритостта и възможностите, които притежаваме, понякога не работи така, както искаме. Възможността да се върнем именно към моста, от който сме тръгнали е много голяма. В неистовия си стремеж към усъвършенстване, в повечето случаи забравяме ценностите и нормите, които са ни помогнали да стигнем до мястото, на което сме в момента.
Еволюцията ни е довела до тук, до това разумно същество, което твърдим че сме, но възможността да деградираме е там. Колкото повече познаваме своята същност, толкова по възможно е да постигнем съвършенството. Духовният застой и невъзможността за улавяне на нови възможности, са резултат именно от това, че не познаваме себе си.
Далай Лама казва- „Всеки ден прекарвай време сам със себе си“. Това е пътят към опознаването на възможностите, които притежаваме, на границите, които са пред нас, и дали имаме възможността да ги преодолеем. И всичко това ни води към постигането на спокойствие, мир със себе си, перфектното състояние на духа, съзнание напълно чисто от завист, злоба и всички човешки грехове. Това е пътят към достигането до Свръхчовека, но възможно ли е да достигнем до там, не сме ли именно ние, тези които в желанието да стигнат, всъщност пречат на самите себе си. Ами ако Свръхчовека е мит, ако не можем да достигнем дотам колкото и да се опитваме, а само метафора, която описва безграничността на човешките възможности. Ние сме въжето, което свързва първоначалното, вроденото, първичното на човешкото същество и състоянието, в което надграждаме всички тези,добри или лоши качества, които притежаваме, така наречения Свръхчовек. Ние сме мостът между Звяра и Свръхчовека, от нас зависи само колко дълъг ще бъде той.
Лиляна Дерибанова, 12 а клас