Съществува ли така жадуваната свобода, към която всеки един от нас се стреми и желае? Свободни ли сме всъщност или сме вечно оковани ?
Свободата съществува,тя е около нас, тя е в нас. Свободни сме, но не напълно. Жан-Жак Русо- швейцарския философ е прав, оковани сме и малцина осъзнават реалността.
Истината, е че човек още с раждането си е обречен да бъде роб на материята и никога през живота си не е свободен. Много може да не са съгласни, но замислете се какво бихте направили без храна и вода? Ами без дрехи, жилище, кола? Всеки рано или късно започва да живее с единствената мисъл за прехрана и пари, пари, пари…В днешния “цивилизован свят” те са най-големите господари и съдници, и единствено, ако ги имаш в изобилие, си относително свободен, но ако ги нямаш си в най-низшите нива на обществото и обикновено живота ти минава в една безсмислена борба за оцеляване, водеща до неизбежния край – “човешката свобода”, когато парите и всичко материално губят смисъл.
С раждането ние не само сме оковани от материята. С израстването си и изграждането на личността у нас се появява чувството на дълг към обществото, семейството, задължението да се съобразяваме със заобикалящия ни свят. Това са моралните окови, които носят със себе си много задължения. През целия си живот сме заобиколени от общоприети правила, норми и нравствени закони,които сме длъжни да спазваме.
Неизбежно е да се отървем от синджирите на живота, но не бива да допуснем те да ни заличат. Можем да намерим баланса и хармония като живеем според наложените ни социални норми , намирайки вътрешна хармония.Всичко е въпрос на избор.Дали ще намерим щастие дори сред оковите или ще се оставим да бъдем притискани, решаваме единствено ние.
И все пак сме свободни с правото да избираме къде, как и с кого да живеем. Имаме правото сами да взимаме решения, за които се поема отговорност.Свободни сме да мечтаем и да преследваме желанията си . Да мислим , да изказваме мнението си, да се борим за това което искаме и да правим поредица от морални избори.
Да бъдеш свободен, означава и да осъзнаваш потребността от обществени правила и норми, за да не ги нарушаваш. Означава и да разбираш своите лични потребности, чрез които се чувстваш свободен. В човешкия свят не може да съществува абсолютна свобода в границите на разумното. Ние носим ограничения със себе си и само изборът е този, който ни дава представа за това какво е свободата. Такава представа можем да получим и в личния си стремеж да я изпитаме.
Можем да кажем, че сме свободни, макар че сме подвластни на много неща и трябва да се съобразяваме с границите, определени ни от обществото.В крайна сметка ние сами избираме дали ще позволим да бъдем притискани от оковите или не.
Зорница Чикорова, 10 а клас