Зелено. Искаме всички светофари в изобилствания от възможности свят да ни показват разрешаващ сигнал. Да вървим накъдето сварят алчните ни очи, да сме хладно, но освежаващо независими, да вземаме, да притежаваме, да живеем и мазохистично да рушим и себе си.
Свобода искаме, но колко грешно е да я чакаме под формата на произвол!
Каква държава безумно целиш да сътвориш, Русо, какво общество? Превеждаш ни през пустиня, но и ти не съумяваш да различиш миража на прегретия въздух над подвижните пясъци от добре познатата действителност.
В днешно време милиони са убедени, че за тяхното пълно щастие им липсва свобода. Така смята затворникът в своята килия, а също и владетелят, принуден да се откаже от свободи, на които някога са се радвали предците му. Крайно неопределен и мъгляво разплут е илюзорният образ на самата „свобода”, който те виждат.
Действителната свобода обаче се проявява винаги ясно, защото има твърдо очертана форма. Тя може да бъде почувствана, именно защото е ограничена. Тук не може да става дума за прекаленост, нито за недостатъчност, тъй като и прекаленото, и недостатъчното са в еднаква степен отрицание на свободата. Формата е равновесие на двете крайности и сигурност на познанието. Не напразно древните мъдреци като Сократ са смятали непознанието за грях.
Раждаме ли се свободни или това е просто една неподправена баналност? Нека проследим живота на човек от периода на неговата невръстност до момента, в който става роб на една химера. Денят на бебето минава в хранене и сън. Това е, което му е необходимо. То не иска повече, не плаче. С порастването му обаче да получава само необходимото, става недостатъчно. Големият човек желае още хиляди неща, мечтае за света. Без да се усети, става нещастен и се чувства ограничен, НЕсвободен. Сякаш поема витамини на хапчета – желания, които водят до главозамайване. Предизвикват и халюцинации. Тогава той вижда на ръцете си окови, тежат му и убиват бавно достойнството му. Понеже иска твърде много, не постига нищо или пък постигнатото е прекалено малко, а каквото се опита алчно да обсеби, му бива отнето. Резултатът е един-фрустрация от живота.
Това, което искам да кажа, е, че необходимостта е отличителен белег на истинската свобода. Изпълнението на нейната повеля е единственият път към онова, което всички търсим. Да си свободен, означава да мислиш, говориш и постъпваш тъй, както ти изисква необходимостта-извоювана по този начин, свободата не може да бъде отнета.
В крайна сметка щастие е светофарите по нашия собствен път да светят в зелено. На кого са му притрябвали всичките. Жан-Жак Русо правилно отсъжда, че всеки се ражда, надарен със свобода. Но бива окован не от обществото, в което живее, а от безкрайните си желания.
Пустинята е огромна. Не позволявайте на миражите да ви измамят.
Надя Манджовска, 12 б клас