Открийте призванието си : житейската задача.
Вие притежавате вътрешна сила, която се опитва да ви поведе към житейската ви задача. Първата стъпка към постигането на майсторството винаги е насочена навътре – трябва да разберете кой сте в действителност и да осъществите повторна връзка с тази вътрешна сила. Необходимо е да обичате предмета си и да се чувствате дълбоко свързани с него. Интересът ви трябва да прекрачва пределите на конкретната сфера и да граничи с религиозно чувство.
Върнете се към корените си – стратегията на първичното влечение. Потърсете следите в някоя ваша инстинктивна реакция на нещо елементарно – желание да възобновите занимание, което никога не ви е уморявало, изучаване на предмет, който е провокирал у вас необичайно любопитство, усещане за сила, свързано с конкретни действия. Просто трябва да се разровите и да откриете онова, което е било заровено у вас от самото начало.
Заемете подходящата позиция – трябва да играете различна игра и да откриете ниша, над която да властвате. Първоначално изберете позиция, която грубо да отговаря на интересите ви. След това или изберете странична, ограничена пътека, или потърсете допълнителни познания, които да комбинирате с първоначалната област на интерес.
Избягвайте погрешния път – бунтарската стратегия. Нека чувството на недоволство ви изпълни с енергия и целеустременост. Активно се съпротивлявайте на онези сили, които са ви тласнали встрани от пътя.
Освободете се от миналото – адаптивната стратегия. Бъдете гъвкави и винаги гледайте да се приспособявате към промените. Не се придържайте към остарели начини на действие
Открийте обратния път – стратегията живот или смърт. Нищо добро не може да произтече, ако се отклонявате от пътя, който е предопределен да следвате. Ще разберете колко много сте се отклонили по силната болка и разочарование. Обратният път изисква жертви. Пътят към майсторството не може да бъде изминат без търпение. Вземете непоколебимото решение да се върнете и уведомете останалите.
Липсата на многообещаващи дарби – стратегия на недостатъците. Те може да ви принудят да се отдадете на едно или две занимания, за които непременно имате талант. Ако залягате над овладяването им, ще научите цената на дисциплината и ще проумеете стойността на усърдието и съсредоточаването. Талантливите често се провалят в това. Разумно е да се придържаме към малкото неща, които познаваме и правим добре, за да си върнем самоувереността. Съсредоточете се върху постигането на прости и непосредствени умения.
Подчинете се на реалността : Идеалното чиракуване.
След като завършите образованието си, вие ще навлезете в най-важната фаза от живота си – тази на второто, практическо образование. В хода на този процес ще овладеете необходимите умения, ще дисциплинирате ума си и ще се превърнете в самостоятелен мислител.
Първата стъпка – задълбоченото наблюдение – пасивния подход.
При навлизане в нов свят първата ви задача е да наблюдавате и да проникнете в неговата реалност колкото се може по-задълбочено. Най-голямата възможна грешка е да привлечете вниманието. Вместо това трябва да приемете реалността и да си осигурите пространство за наблюдение извън светлините на прожекторите.
Ще станете свидетели на правилата и похватите, управляващи конкретната среда. Ще разберете процедурните и политическите правила. Идеята е да придобиете цялостен поглед върху ситуацията. Всяка задача, която получавате, ще ви предложи шанс да наблюдавате този свят в действие. Чак след като придобиете умения и майсторство ще можете да пренапишете същите правила, ако не ви харесват.
Задълбоченото познаване на средата ще ви помага да се движите в нея и да избягвате грешките. Способността да наблюдавате всяка непозната обстановка е ценно качество. Накрая ще свикнете първо да наблюдавате и да градите идеите и теориите си върху видяното от вас, а едва след това да анализирате откритията си.
Втора стъпка – придобиване на умения- практически ориентираният подход.
Първо изключително важно е да започнете с овладяването на едно единствено умение. В този начален етап, когато ние силно се съсредоточаваме върху задачата си, неизбежно се появява усещане за скука. Щом дадено действие се повтаря достатъчно често то се запечатва в съзнанието и се автоматизира. Щом това стане ще придобиете нужното психическо пространство да наблюдавате себе си в действие и да откривате грешките си.
Трета стъпка -експериментиране- активен подход.
Това би могло да означава поемане на повече отговорности, иницииране на проект, извършване на дейност, която да ви изложи на външна критика. Смисълът на всичко това е да прецените напредъка си и да установите дали все още съществуват празноти в познанието ви. Ще разберете, че чиракуването е приключило, когато се досетите, че е дошло време да обявите независимост.
Ценете обучението повече от парите.
Изберете ситуация, която ви предоставя най-добрите възможности за обучение. Изберете място с хора и ментори, които са в състояние да ви вдъхновят и да ви научат на нови неща.Предпочетете ниското заплащане за сметка на достатъчното време и интелектуалното пространство на добрите ментори.
Непрестанно разширявайте кръгозора си.
Никой няма да ви помогне или да ви даде насоки по принцип. Ако искате да чиракувате трябва да го направите самостоятелно, при това с голям хъс. Четете широкомащабни книги и общувайте с различни типове хора. Така обкръжението ви постепенно ще се разшири. Всяка възможност за придобиване на познания отвън също ще допринесе нещо към процеса.
Възвърнете чувството си за малоценност.
Когато навлизате в нова среда, задачата ви е да научите и усвоите колкото се може повече неща. Откажете се от предварителните си представи и от устойчивото чувство на самодоволство. Изпълнете се с любопитство. Участвайте в културната ситуация, колкото се може по-всеотдайно.
Вярвайте в обучителния процес.
Чувството за безпомощност е знак за напредък. Знак, че съзнанието обработва сложна информация и се нуждае от повече упражнения. Времето е вълшебната съставка за овладяване на дадено умение. Постепенно ще усвоите цялостното практическо знание и то ще се превърне в част от нервната ви система.
Изберете съпротивата и не се страхувайте от болката.
Принципът е прост – щом става дума за овладяване на умение, трябва да тръгнете срещу всичките си естествени склонности. Трябва да устоите на примамливата възможност да се отпуснете. И на изкушението да се щадите. Научете се да се съсредоточавате двойно по-силно и търсете слабостите си. Проявявайте творчество в измислянето на обучителни методи. Определяйте си крайни срокове
Учете се от провалите си.
Има два вида провал. Първият произтича от факта, че никога не изпробвате на практика идеите си,защото се страхувате или защото изчаквате подходящото време за осъществяването им. Вторият идва от проявите на смелия и решителен дух. Именно грешките и провалите ще ви бъдат средство за обучение. Те ще ви подскажат какви са вашите недостатъци. Там ще видите силните и слабите страни на вашите идеи. Всъщност не е добре, ако всичко протече гладко още от първия ви опит.
Съчетайте КАК и КАКВО.
Ние хората живеем в два свята. Първо съществува външният свят на привидностите. От погледа ни обаче е скрит един друг свят, разкриващ механизмите на функциониране на отделните части с цел оформяне на цялото. Служим си с предметите, но не разбираме как функционират. Трябва непрестанно да си задаваме и въпроса КАК. Постигането на такова цялостно познание на съставните части ви гарантира по-дълбок усет за реалността.
Напредвайте по метода на пробата и грешката.
Трябва да овладеете колкото се може повече умения, следвайки посоката, в която ви водят обстоятелствата, но само ако имат връзка с най-дълбоките ви интереси. Трябва да разберете каква работа ви подхожда и какви занимания да избягвате на всяка цена. Отклонявайте се в различни посоки, заради разширяването на уменията и възможностите. В определен момент, когато сте готови да се установите на нещо определено, идеите и шансовете неизбежно ще дойдат при вас, и тогава всички умения, които сте натрупали , ще се окажат безценни.
Силата на майсторите – в динамиката на взаимоотношенията между ментора и ученика.
Без необходимото ръководство може да пропилеете ценни години в опит да се сдобиете със знания и професионална практика от различни източници. Затова трябва да последвате примера на майсторите. Майсторът е като философския камък – чрез директно общуване с човек, натрупал опит, вие ще можете бързо и резултатно да пробудите и съживите това познание.
Подходящите ментори знаят накъде да насочат вниманието ви и как да ви провокират. Животът е кратък и вие разполагате с ограничено време и енергия. Менторите няма да ви предложат лесен път, но ще ускорят процеса на обучение. Когато се възхищавате на определени хора, вие по-лесно възприемате и подражавате на всичките им действия. Емоционалната връзка създава интензивни и продуктивни взаимоотношения. Ако сте му от полза, той постепенно ще изгради емоционална връзка с вас, но трябва да му предложите нещо конкретно и практично в добавка към младежката си енергия.
Добрият ментор ще позволи на ученика си да развие собствен професионален стил и да напусне учителя си, когато му дойде времето. Вашето подчинение на авторитета му в никакъв случай не трябва да е безусловно и трябва да откриете път към независимост.
Изберете ментор според нуждите и влеченията си.
Избраният от вас ментор трябва да е стратегически свързан с целите ви. Не се спирайте на първия възможен ментор, който пресече пътя ви, защото бъдещото му влияние може да ви накара да усвоите общоприети практики и стилове, които не подхождат на характера ви.
Вглеждайте се внимателно в огледалото на ментора си.
Майстори стават онези, които безспорно са страдали, за да постигнат успехите си. Изберете ментор, известен с това, че предлага несантиментална любов. Ако менторът се страхува да ви даде честна оценка, принудете го да вдигне пред вас огледалото, което ще отрази истинската ви същност. Накарайте го да ви отправи точните предизвикателства, независимо колко трудни за преглъщане са.
Преобразете идеите на менторите си.
За да се учим от менторите трябва да бъдем отворени за идеите им.Ако се престараем в това отношение обаче, влиянието може да ни лиши от вътрешно пространство за развитие. Дори когато се вслушвате в идеите на менторите, трябва постепенно да се научите да се дистанцирате от тях. Трябва постепенно да придадете на знанията си ваша собствена форма.
Общувайте с ментора си на обменен принцип.
Установете интерактивна динамика на общуване с ментора си. Ако той може да възприеме някои ваши идеи, отношенията ви ще се оживят. Казвайте му какво сте чули за обучителните му подходи и внасяйте корекции в някои негови идеи.
Робърт Грийн – Майсторството