… Не знаех дали шумът е причинен от вятъра навън и отидох да вдигна щорите. Преди да изляза, чух в стаята шум, подобен на удар. Помислих, че явно не съм затворила прозореца. Слязох долу за да го затворя. Беше тъмна есенна нощ. Навън валеше. Светнах лампата и видях нещо, което първоначално не разбрах.
Там имаше човек. Не, не беше човек. Беше седнал на дивана и ме гледаше право в очите. Нещото бе… като че ли… вампир. Имаше дълга черна коса, дълги кучешки зъби и червени змиевидни очи. Кръвта ми замря. Очите на съществото се бяха вперили с жажда към мен. Кожата му бе по-бяла и от брашно.
- Помниш ли ме, Нала? – промълви съществото с ледения си глас.
Загледах го учудено. Всъщност много ми приличаше на…
- О, не! Не може да бъде! Ти… ти… не… ама… ама как? – цялата затреперих. – Как ме намери?
- Стига, Нала… Помниш думите на баща си, нали? „Гледай да не се порежеш!“ Мога да надуша кръвта ти от километри… сестричке. – замрях, едва вчера се бях порязала с хартия, и то съвсем малко. Кога е успял да ме намери?
– Е, Нала, днес веднъж и завинаги ще приключа с теб.
След думите му останах с зейнала уста. Всичко се изпари от главата ми. Представих си заглавията по вестниците. Ха! Великата Нала Голдън – убита от брат си.
Пресегнах се за да взема пръчката си, но явно някой ме бе изпреварил.
- Това ли търсиш? – попита ме той и ми показа пръчката ми. – Познавам те много добре, а също и знам как да си играя с пръчки. Разбира се, че знам, та нали съм Тед Голдън. Злият от близнаците Голдън. Така добре се постара в училище и в живота никой да не разбере, че съм ти брат… Много благородно от твоя страна. Но все пак планът ти се провали…
- Аз… аз… не… не можах… но… опитах…
- Опита какво?! Да ме отделиш от останалите?!
- Това бе за да те защитя!
- Не лъжи Нала! Да ме защитиш ли?! И от какво? От шанса да имам нормален живот?! Когато всички разбраха и за мен (след предполагаемата ми смърт) започнаха да ме отритват, да се крият от мен! Че нали ти беше добрата Голдън, която оживя! А аз бях злият Голдън, който един ден ще те убие… Е, поне за едно са познали – ще те убия! Какво ли щеше да каже баща ти, ако беше тук? – попита той и насочи пръчката ми към мен.
- Нашият баща, Тед! Колкото и да не ти е приятно той ти е дал живот, а после го е и спасил!
- Ха, много смело от твоя страна да повишаваш тон на магьосник с пръчка… А за Лун… На кое точно е дал живот?! На това?! На вампир магьосник?! И какъв живот ми даде той?! Този ли?! Ако зависеше от мен още в началото бих му казал да си го задържи!
- КАК НЕ ТЕ Е СРАМ, ЛИН!? – обади се трети глас и човек с черна мантия, черни очи и коса влезе през вратата (очевидно се беше магипортирал, защото беше сух).
Той също държеше пръчка около 14“, чисто черно орехово дърво. Тя заблестя като фенер, но бързо възвърна черният си цвят.
- Ето,… Събра се цялото семейство… – каза Тед с ледения си глас. – И… ЗА КОЙ ПЪТ ТИ КАЗВАМ ДА НЕ МЕ НАРИЧАШ ЛИН!?
- Това е твоето име! Харесва ли ти или не – така си кръстен!
- Беше Лун! Бях… Сега се казвам Тед, прекръстих се на истинския си баща! Този, когото аз признавам за такъв
– Тед!
- Истински баща, а?! Та той се опита да те убие! – възкликна му Лин.
- Може би… но е бил сто пъти по-велик магьосник от теб – Лун Голдън! Чак ме е срам да нося твоята фамилия!
- Виж, Лин… (- Тед! – провикна се той.) Сега искам бавно да свалиш пръчката на сестра си и да я върнеш. Просто да се разберем като нормални х… ами… ам… същества…
- Нито ти, нито сестра ми някога ще разберете това, което изпитвах аз като изгнаник! Що за баща си ти, Лун?! Да ме беше убил, когато имаше възможност! Сега няма да ти бъде предоставена лесно! В Амар ( един от двата основни дома на Училище за магия и отвари Мерлин – за бели магьосници) понаучих нещо ново. За жалост то е безполезно. Да, но пък добре, че малкото ми приятелче беше от Апоро (другият от двата основни дома – за черни магьосници). Да, Апоро… Там беше истинската сила, нали сестричке?! От колко дълго чакам този момент – дуелът между близнаците Голдън. Помниш, нали, Нала?! Първо… само да отстраня някои странични вредители… Сбогом, Лун!
От пръчката на Тед изникна черна светлина. Тя се превърна в нещо като слуз и обви баща ми.Той се задушаваше пред очите ми, а аз стоях безпомощно. Но и какво можех да направя?! Пръчката ми беше при Тед и той я използваше. Изведнъж у мен се появи страшен гняв. Просто исках да си взема пръчката и най-сетне да убия това… вече… изчадие – брат ми.
- НЕ! – извиках аз с пълна сила. – НАЛИ ИСКАШЕ МЕН?! ОСТАВИ БАЩА НИ НА МИРА!
Цялата засиях в синьо и жълто, които преливаха и се редуваха (това бяха цветовете на Амар). Цветни лъчи излизаха от ръцете ми. От дясната – жълт, а от лявата – син. Насочих дясната си ръка към Тед и го уцелих точно където е сърцето (което явно вече нямаше). Той падна и изпусна пръчката ми, което ми позволи да си я взема обратно. Опитах се да освободя татко, като запратих една бяла магия по него, но нищо не стана. Явно магията на Тед беше много силна черна магия.
- Ха… ха… ха… – чу се студеният глас на брат ми. – Мислиш ли, че някаква бяла магийка ще спре черното ми заклинание?! Изглежда нищо не си научила в Апоро… Наистина жалко… Осемнадесет пропилени години в Мерлин…
Поразмислих малко… Всъщност го бяхме учили…, но как беше контра заклинанието… Насочих отново пръчката си към татко и го отървах от заклинанието. Високомерният, студен смях на Тед стихна.
- Татко, добре ли си? – попитах го аз, а той в отговор поклати глава, като едва си поемаше въздух.
Тед извади друга пръчка. Явно беше неговата, защото беше необикновено къса – около 8“ – 9“. Той вкамени татко за да не му се пречка.
- А сега, Нала, след като всичко се решава сега, нека ти разкажа истинската, оригинална версия на „Близнаците Голдън“… Тази, която всъщност се случи – прошепна той и започна да разказва – Имало едно време една императрица на име Ана. В детството било предсказано, че ще се омъжи за император на има Тед. И също че ще роди близнаци без никой да узнае. Те щели да бъдат по-силни и от най-силният магьосник, който щял да бъде Тед. Затова той искал да ги убие. Явно не е искал две пеленачета да му крадат от славата… И така… тези близнаци щели да бъдат смъртни врагове и един ден да се дуелират. Единият от тях (отбелязвам, само, че не е посочено кой) щял да бъде добър, а другият – лош.
Предсказанието се оказало вярно, защото една нощ императрицата родила близнаци – момиче, което кръстила Нала и момче – Лин. Никой не е знаел, че тя родила, освен най-добрият и приятел (а също и любовник). Тя го помолила да скрие децата от Тед. Той се съгласил на драго сърце (че нали са негови). Заедно с най-лоялният слуга на Ана скрили децата от императора. Тед бил толкова ядосан на Ана като разбрал… Поискал да му каже къде са децата, естествено – за да ги убие, но тя не му издала и думичка. Накрая му писнало и просто я убил… След време, когато близнаците пораснали, те били приети в Училище за магия и отвари Мерлин. Момичето, което всички смятали за добро, било прието в Апоро… Странно, нали? А момчето, което всички смятали за мъртво (от катастрофа с метли) – в Амар. Въпреки, че било прието в Апоро, момичето си останало добро. Неговите приятели били предимно от Амар. То, както и всички апори, усещало, че не му е там мястото.
Когато всички разбрали, че момчето е близнакът Голдън (което било очевидно), и по-точно – лошият, започнали да го отбягват и да се крият от него. Единственият му приятел било момче от Апоро, жадно за власт. И така… един ден (а реално май е вечер) се състоял дуелът между двамата Голдън… Битката била оспорвана и трудна. Накрая победило доброто – естествено! Нала Голдън победи злият си брат! Е, аз пък не съм съгласен с края… Много от новите ми приятели ще се съгласят с мен… Но… не бива да гадаем… Мисля, че тази вечер ще разберем…
- Съгласна съм, братко. И честно казано, краят си ме устройва… – очите ми проблясваха. – Писна ми да бягам от съдбата си! Да действаме!
- Права си… Е, да не губим повече време… Сбогом… Нала Голдън!
- Сбогом, Лин Голдън!
Той насочи пръчката си към мен. От нея изникна черен лъч. Беше черен като катран. Много по-черен от предишния, който беше насочен към татко. Реагирах бързо и от моята пръчка също изникна светлинен лъч. Беше бял като сняг… не, по-бял. Изкрящо бял. Черната светлина ту се увеличаваше, ту намаляваше (за сметка на бялата), когато чух Тед да казва нещо.
- Мен, ако питаш, татко е бил прав да убие Ана. Ти какво мислиш?
Нещо в мен сякаш се изпари. Да, така беше. Изпари се чувството ми на милост. Точно когато за малко да изгубя нещата от контрол, нещо ме озари. Затопли ме цялата. Сърцето ми затуптя страшно бързо. Или аз, или той. Все някой щеше да умре тази нощ. Точно тогава лъчът му почна да се отдръпва, а моя да се увеличава. Бялата ми светлина достигна пълната си мощ. Черната на Тед намаляваше все по-бързо и по-бързо, докато не достигна предела си. Светлината ми само докосна пръчката му и тя се счупи на почти невидими дървени парчета. Светлината спря. Не можах, просто не можах. Вампирът ме гледаше смаян с червените си очи. Явно го достраша. Свалих пръчката си.
- Аз не съм такава!
Той се възползва от слабостта ми и се превърна в прилеп. Излизайки през прозореца каза:
- Ще се срещнем пак и тогава няма да имаш такъв късмет, Нала!
Паднах на коленете си и заплаках. Сърцето ми не би позволило да убия собствения си брат. …
Из „ Близнаците Голдън“ – БОРИСЛАВА ЗЛАТАНОВА – 8в клас в ЗПГ