Изключително тежка и трудна за коментиране е темата за възродителния процес, особено ако имаш опасно близък допир до потърпевшите. Този етап от българската история поставя черен печат върху своите хора, не върху нечии паспорти. Популярен въпрос, а всъщност с толкова неизвестни, а може би съвсем нарочно скрити истини. Ако трябва да назова самия процес с една дума, то тя би била „болка”.
„Голямата екскурзия” е близка до мен. Въпреки разминаването между моите години и периода на екскурзията-1989г., знам от близките си какво всъщност представлява този етап от историята. Възродителният процес започва още през “86г. Със започване смяна на имената на „турците” в България. Мога да разкажа защо всъщност се казва ”насилствена промяна на имената” Единият от прадядовците ми е починал в следствие на нанесения му побой в полицията, защото е чествал байрам.
Другият ми прадядо е бил бит и измъчван, въпреки че като военен е бранил България. За какво?
Какво да кажа за ареста на баба ми, както и за домашния 10- дневен арест на брат и? Е, все пак тя последна сменя името си в региона.. и Пакизе става Поликсена. Досещате се, че все пак приема не българско име. Да изреждам ли колко пъти е получавала заплахи, цитирам: „Внимавай! Имаш две дъщери”. Та, под това ли се разбира понятието „Възраждане”, дами и господа!? Вие как бихте се почувствали ако някой дойде и реши да промени името ви? Още по- лошото- да бъдат променени имената на мъртвите ви близки и роднини. Това не е ли гавра- живите мъртви да наказват. Как ви се струва това- носиш шалвари и те хвърлят в язовир през зимата? А да работиш в родната си земя и да не можеш да си вземеш хляб, защото си Айше, а не Ася? Разбирам какъв е замисълът на тогавашната система, съгласна съм, че се е изисквала промяна, но не по този начин.
Как да коментирам изселването- неизказаната истина, че са били изгонени- „Който се чувства турчин да заминава в Турция, България принадлежи на българите”. След известно време (в рамките на 2 седмици) им дават избор, за тези, които желаят да напуснат България, се дават 24 часа- събиране на покъщнината и… последно сбогом. Отново давам личен пример – подготвяйки се да напуснат по-рано, когато отново са отворени границите, едно от децата на прабаба и дядо се разболява и те се принуждават да останат.За добро или лошо, ето на, тук съм-както аз, така и родителите ми , както и техните родители .
Този сложен политически въпрос довежда до създаването на една структура, която вече двадесет и шест години се грижи за правата и свободите на всички български граждани. Не зная какво точно да напиша или да кажа, толкова много емоции бушуват в главата и сърцето ми , а напиращите сълзи в очите ми спират говора ми , но Възродителният процес определено се оказва един от най- тежките периоди в новата история на България. Ще навляза в една доста дълбока тема ако се задълбоча в структурата на Движението за права и свободи, за това…
Основните песни, да не кажа химна на тази партия е базиран точно на Възродителния процес и използвам за основа филма „Откраднати очи”, който реално представя ситуацията от 1989г., наред с една любовна история.:
„Казват се тежки думи. Човек се ражда, за да живее по братски на този свят . Тогава защо не оставят злобата и омразата настрана? Всеки има право да живее свободно- с нещо навредихме ли,че заслужихме да бъдем нежелани в тази страна? Кой е дал правото на някой да прави това? Коя свята книга проповядва това отношение? Не измъчвайте душата си- няма изход от този път. Говорейки за демокрация, как се възприема това? Нека бъдем единни, да бъдем силни. Искаме да бъдем винаги с права и свободи. Ние сме равноправни граждани на България, не сме чужди. Дадохме си живота, работихме и свикнахме с всичко. Не сме забравили изпратените срещу нас танкове. Пак разпалвате неугасналия огън. Правата и свободите озаряват пътя ни, осветяват го.. надеждите растат. Нека ръка за ръка да бъдем винаги заедно. Нека се наречем европейци.”
Това в общи линии гласи песента. А наистина всичко тръгва по пътя на демокрацията- това ли е демокрация- тормоз на живите и контрол на мъртвите? Съвсем не. Изучихме и рамковата конвенция за защита на националните малцинства,макар и по- късното и приемане, всички, предполагам, са наясно какво гласи тя. В този ред на мисли, не разбирам- можем ли да намерим златната среда- да бъдем европейци, на които не им пречи различните етноси да общуват на своя език? Майчин език- не приемам, че в България може да има различен майчин език от българския. Изключвам възрастните- хората на преклонна възраст, които също не разбирам как не знаят български и все пак.
Трябва да се разбере, че „нашите” хора, останали тук по един или друг повод, са български граждани, които издигат българското знаме и слушат българския химн. Човек не избира кога и къде да се роди, още повече кои да бъдат родителите му. Насилствената промяна предизвиква напрежение и грешен прочит на историята. Боли. Повярвайте,ужасно боли някой да те мачка за неща, за които имаш право. Това води до промяна на живота на човека, но да се разбере е трудно ако не си го преживял дори само от историите на семейството ти. Отново казвам, че това е само част от всичко, което знам. Не знам дали това изобщо прилича на есе , но е едно от нещата , които не харесвам.
Прекалено лична и болезнена е темата за мен. Минават хиляди мисли през главата ми.. записах само минимална част.
Знам едно- аз съм българка, говоря на български и България не ми е по- малко мила, от колкото на някого другиго. В момента има опит за насаждане а нови количества омраза срещу всички нас, но ще се постарая да бъда част от положителната промяна за страната ни. А дали да не добавя „Заклех се!”.
Берна Рюстем 12б клас в ЗПГ