/ Мисли за това как първобитното мислене дреме в нас и как правилното поведение преди 10 хиляди години води до грешни резултати днес. И въпреки това еволюцията е решила, че това не е проблем, или поне досега още не е имала време да се справи с това/
Като разменяме местата на критерия при селекцията и резултата, падаме в плен на илюзията за тялото на плувеца. Оформеното тяло е критерий при селекцията, а не резултат от активността им.
Заблудата на оцеляването, означава, че успехите са по-видими от неуспехите и затова вие систематично надценявате вероятността за сполука. Дори успехът ви да е чиста случайност, ще откриете общи неща с другите успели хора и ще ги обявите за фактор на успеха. Нека вниманието ви се насочи върху танца на влиянията, на които са подложени актьорите. Понякога победителят губи всичко, защото е платил прекалено.
Ефекта на самонадценяването означава, че хората знаят по-малко, отколкото в действителност си мислят, че знаят. Отнасяйте се скептично към всякакви прогнози. Ние не умеем да преценяваме интуитивно рисковете, освен ако не са равни на нула Колкото по-голяма е вероятността и по-емоционална темата, толкова по-малко ни успокоява намаляването на риска.
Отнасяйте се скептично и към всякакви експерти и авторитети. Припомнете си принципа на реципрочността и контраста. Ние сме програмирани да връщаме услугите и да преувеличаваме стойността на нещо, когато го сравняваме с друго по-малко стойностно. Дефицитът прогонва правилното мислене и прави по-желани нещата.
Големият избор парализира, а харесването изкривява решенията. Така, че записвайте си критериите и се придържайте строго към тях. Мислете за хората като за несимпатични типове. Халоефекта препречва пътя към откриване на истинските качества. Заблудата е и в комбинацията от думи, и в рамкиращите прозорци.
Клопката на безвъзвратно загубените средства – колкото повече пари сте изгубили в една акция, толкова повече държите на нея. Важи и за вложените усилия и време- тяхното нарастване, увеличава желанието да продължиш борбата в отдавна загубени ситуации. Трудно е да си признаем, че сме загубили. Ефектът на притежаването също увеличава ината ти и вдига ценността. Освобождаването е доста по-трудно от трупането.
Грешката на потвърждаването – колкото по-силно си убеден в теорията си, толкова по-активно търсиш доказателства за подкрепата и. Ние филтрираме нова информация, която е в противоречие с възгледите ни. Правим го несъзнателно. ФВ ни помага в това отношение. Затова убийте любимите си и търсете доказателства за обратното.
Грешката на наличието – съставяме картина на света благодарение на лекотата, с която може да се сетим за решенията и приложенията. Нещата не се срещат по-често, само защото ние можем да си ги представим по-лесно. Имаме си свои любими неща, които използваме постоянно, само защото са по-достижими и драматични на територията на мозъчната ни кора. Предпочитаме да имаме решение, отколкото изобщо да нямаме.
Клопката преди да се подобри, ще се влоши- специалистите използват този трик като се чувстват несигурни и предричат трудности. Ако прогнозата се потвърди е добре за тях. Ако нещата се обърнат в положителна посока, никой няма да им се разсърди, че са сгрешили.
Склонност към истории- историите изопачават и опростяват действителността. Избутват всичко, което не пасва вътре в тях. Абстрактните факти ни отблъскват, историите ни привличат. Ние преработваме всичко в носещи смисъл истории. За да не изкривяваме времето и пространството, изтръгнете историята и я претършувайте.
Грешка на ретроспекцията – грешката винаги съм го знаел. Тя ни кара да вярваме, че сме по-добри прогностици. В ретроспектива ситуациите изглеждат в логическа праволинейна необходимост.
Шофьорско знание – съществуват хора, които се държат така, сякаш знаят. Научили са се да играят шоу. Може би притежават прекрасен глас или изглеждат убедително. Но знанието, което разпространяват е кухо. Истински знаещите знаят какво знаят и какво не. И си го признават.
В неясни ситуации Хиперактивното, лишено от смисъл поведение има по-голяма вероятност да се възнагражди от смисленото изчакване. Но пък в ясни ситуации Умишленото бездействие е по-приемливо от осъдимо активно действие.
Илюзията за контрол – държите под контрол много по-малко неща, отколкото ви се струва. Илюзията сама по-себе си е достатъчна за да вдигне границата на възприемане.
Заблудата на комарджията – Внимателно проверете дали си имате работа със взаимозависими събития. Всичко с времето в природата се уравновесява към средната стойност. Но когато се издигне над определена граница екстремното се усилва, защото създава търсене на самото себе си. Тогава вече е извън възможностите на системата да го уравновеси.
Тенденцията към хиперреакция на стимули – защо не бива да плащате на адвоката си според разходите. Хората бързо и радикално променят поведението си, когато в играта влязат стимулите. Те реагират на стимулите, но не на намеренията зад тях.
Ефект на резултата – тенденцията за преценяване на решенията въз основа на постигнатото. Лош резултат не означава автоматично, че е взето лошо решение. Не трябва да игнорираме честотата на разпространение. Важен е броят на опитите. При разумни, ясно различими резултати, можете спокойно да действате по-същия начин, въпреки лошия резултат.
Груповото мислене – щом всички са на едно мнение, значи нашето, което е различно е грешно. Групите са склонни да поемат по-голям риск и да размиват отговорностите. В затворената група е необходим адвокат на дявола. Той няма да е най-обичаната личност, но ще е най-важната. Индивидуалните постижения намаляват с увеличаване на членовете на групата, използвайки явлението социална леност
Хвърляне на котва – колкото по-трудно се определя цената на обект, толкова по-важна е началната котва, от която започват предложенията.
Ролф Добели- Изкуството на правилното мислене .