Само да се знаят имената на будителите не е достатъчно. Самото им желание да участват в такава инициатива е доста показателно за българския дух. Те създават едно малко дело, с което демонстрират уважението си към тези личности и се надявам то да се разраства с годините. Започва се постепенно. Да се учи история и да възпитаваш любов към великите умове на нашите будители не е никак лесна задача.
Мнение, споделено в Интернет от учител в ЗПГ, в отговор на провокативен въпрос за това, че събиращите пари за алеята на будителите, няма да могат да изброят 50 имена на будители от българското възраждане. Ами сигурно е така. И аз няма да мога. Но не имената са важни. Не казвам, че трябва да бъдат забравени. По-важното е да се помни какво са направили. Да се схване идеята, че тези хора са се борили за свобода. Може би с ясното съзнание, че каузата им е обречена. Изправили са се срещу по-силен противник и не са уплашили. Жертвали са се за идеали. Оставили са имот, семейство, бъдеще.
Това масово включване на ученици в инициативата е показателно. Има я енергията и желанието. Има го неосъзнатия импулс да бъдеш полезен и да вършиш дела, извън твоят личен интерес. Няма ги водачите, които да ги поведат в посоката на будителите. Тези доброволчески начинания са онзи начален ориентир, правилната линия, към която можем да се придържаме. Да научиш децата на България да жертват труда и времето си извън личното пространство е будителско начинание и заслужава овации. Идеалната ситуация е да се остави всичко да извира от нестандартните мисли на децата.
Пример е заразителната идея на Помогни без причина -започнала в главата на едно момиче от ЗПГ, след това тя беше приета от всички наши ученици и продължава вече 3 година.Тук намесата на учителите е минимална, но училището и ръководството още от началото подпомагат начинанията с това, което е поискано от учениците /материали, инвентар, логистика, транспорт/ . Учениците организират, планират и извършат всичко сами, възползвайки се от ресурсите и подкрепата на гимназията. Да създадеш продукт, който изглежда привлекателно, да го промотираш, да го реализираш намирайки подходящите хора, да изградиш екип, да имаш кауза и мисия, да продължиш и да не се откажеш пред трудностите.Подобни инициативи са чудесен начин за учениците да упражняват придобити умения в практически условия.
Доброволците в 21 век приличат на Будителите от 19 век. Участниците имат добра представа как са се чувствали Будителите в онези размирни времена. Били са умни и образовани хора, но към тях са се отнасяли с недоверие. Посрещали са ги с ентусиазъм, но често в решителни моменти са ги предавали. Били са на години в младежка възраст, липсвал им е опит и в движение са се учили да обясняват идеите си, и да накарат по-възрастните да им повярват. Крепяла ги е голямата цел. Несправедливостта крещящо се е набивала в очите им. Изгаряли са от желание нещо да се промени.
Така, че образователната система на България трябва да подкрепя подобни инициативи, имащи способността да привличат и концентрират усилията на младите хора в страната ни. Те имат нужда не само от знания, но и от наличие на места, които имат естествената склонност да променят характери и да отключват дремещите БУДИТЕЛИ в тях.