„Как най-добре да подготвим децата за бъдещето? Бъдеще, което ще е изключително трудно? Как да освободим тяхната сила? За да направим това трябва да преосмислим какво представлява образованието. Какво да направим, за да образоваме децата на бъдещето?“
Според Световния икономически форум сред най-важните умения, нужни за професиите на 2020 г., са комплексното решаване на проблеми, критичното мислене, креативността, емоционалната интелигентност и възможността за преценка и взимане на решения. Важни вече са не просто теоретичните знания, а това младите хора да умеят да ги приложат на практика, да се справят в живота, да намират решения на проблемите си, да бъдат активни граждани.
Вероятността днешните ученици да започнат в бъдеще работа, която в момента все още не съществува, се увеличава всяка година. Според доклад на Световния икономически форум Четвъртата индустриална революция, заедно с други социално-икономически и демографски промени, ще трансформират трудовия пазар през следващите пет години и ще доведат до загуба на над 5 милиона работни места.
Светът се променя по-бързо от всякога чрез интегриращите се и допълващи се технологии. Това довежда до повече неяснота, сложност. Но също така технологията дава нови възможности на децата. Те не са хората, които ние сме били, когато сме ходили на училище. Те имат толкова повече съзидателна сила от нас. Те имат периферно съзнание, тъй като винаги са в контакт с вид технология.
Има особено чувство в това децата да могат да докоснат това, което са създали. Знанието е резултат от преживяване, желанието да създаваме е основно човешко желание и бъдещето принадлежи на това да учим едновременно с главите, сърцата и ръцете си. Интегрирането на „правенето“ в класната стая ще засили много от уменията на децата и ще повиши самочувствието им. Това, което би трябвало да правим, е да създадем продуктивен контекст на учене, в който децата да научат какво е да станат добри в нещо.
Примери с млади хора , които вече са социално ангажирани и участват в обществения живот – разработват технологии, реставрират исторически находки или провокират правителствени действия. Нещата, на които най-малко се обръща внимание в училище сега – изкуствата, музиката, театърът, реалната наука, екскурзиите, опитът от реалния живот – са тези, които могат да направят училището устойчиво в бъдещe.
Днес образователната система трябва да обвърже знание и факти в система, да научи децата да работят с комплексни проблеми, като за целта се възползва и приложи технологичните иновации.Трябва да се стремим към високо качество на знанието – умения като критично мислене, социални умения, креативност, техническа грамотност, умения за справяне с кризи и метакогниция (възможност за самостоятелно насочване на учебния процес).
Често се опитваме да наслагваме добри образователни идеи върху лоши политики и процедури, които в крайна сметка убиват самите добри идеи.
Образованието в XXI век трябва да работи за практически умения, умения за участие в дискусия, правене на логически построена презентация, критическо мислене,пет нови перспективи, които променят образованието: цели, средства, програма, преподаване, технологии.Отмина времето, в което човек може да упражнява само една професия по време на кариерата си
Работата на преподавателите не е само да „научат“ децата, а и да ги направят по-силни и уверени. трябва да бъдат включени в действителността и да им се позволи да развият необходимите качества, чрез които да се справят с проблемите в нея. Така те биха станали „овластени “ хора със съзнание за реалност и взимане на решения.