Архив

Календар

май 2017
П В С Ч П С Н
« апр   юни »
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031  

За агресията в училище

За никого не е тайна, че възпитанието днес не изживява най-добрите си времена. Има ли причини за това?

Единствената причина, поради която децата не се държат добре, е защото вие самите не сте им показали какво означава добро поведение. Вие очаквате от тях съвършено различно отношение. Вдигнете летвата на възпитанието и ще видите как поведението на децата ви ще стане по-добро.

То е напаст, която убива

То започва от пясъчника, но не свършва в пясъка. 

То се просмуква, изтича, разпростира като радиация. Някои увреди са мигновени, други се проявяват във времето, носят се из поколенията, дебнат из гените.То е усещането за безнаказаност.

Училището днес – всички са жертви!

Да се върнем на бойното поле. Оставили сме децата без надзор, защото сме при психолога или лекаря. Ще кажете – как така ще се сбият, след като има учител?

Та, както стана ясно, въпреки забраните, децата тичат като обезумели. И как няма да е така – стоели са толкова време на чин, нормално е. Значи нещо в забраните не е наред. Трябва да им се осигури място за изразходване на енергията. Кой трябва да го направи? Директорът, учителите? Разбира се, че не. Нито имат средствата, нито компетентността. Това е работа на държавата и общината. Както отлично знаем, там е пълно с чиновници, които никога не са стъпвали в клас, но обещаващи щедро чудеса от храброст, високи резултати и “приобщаване”, понеже се очаква учителите да го постигнат някак си.

Предложението ми е просто и евтино, колкото и несериозно да звучи – във всеки клас има около 40 родителя. Учебните дни в месеца са около 22. На всеки родител се пада веднъж на два месеца да присъства в час. Ей там, най-отзад. Седи и мълчи. В междучасието може и да се разходи, но пак мълчи и само гледа. Накрая не деня ще е онемял за дълго. На другия ден друг родител е там и така по ред на номерата.

Защо учителят е безпомощен пред агресията на учениците

В първия учебен ден хиляди любопитни ученици с внимание наблюдават новия си учител, за да установят какво се позволява в училище. Някой ще стане от първия чин и ще отиде при съученика си на последния, за да го пита нещо. Друг ще реши да отиде до тоалетната, но едва като отвори вратата, ще каже накъде се е запътил. Трети ще прави балони с дъвката си, четвърти ще зяпа в скъпия си телефон. Даже може да звънне на майка си в час, за да я пита как е.

Първо започва един, който по-характер е с по-високо самочувствие, по-глезен и по-нахален. Учителят съответно му обяснява, че в час се спазва определен ред и той е задължителен за всички. Ученикът се кротва за известно време, после пак прави нещо и целият клас зарязва решаването на задачата и се вторачва в него. Учителят отново му прави забележка, детето отново започва да се оправдава.  Най-често пита:” Какво съм направил?” Други деца се намесват, коментират, и часът отлита.

Трудно е да върнеш вниманието на ученици при далеч по-атрактивната проява на непослушен ученик. Но след още двадесет забележки на  въпросното дете вече не му пука. То вече е разбрало, че няма  последици. Няма допълнителна извънкласна работа, наказание за сто пъти преписване на текст, няма среща с директора, няма викане на родители. Нищо.

Системата се отнася с огромно уважение към децата с по-свободно поведение, не желае по никакъв начин да им пречи да бъдат себе си, дори от това да зависи психическото и физическото им здраве, включително и на останалите.

Първият, невъзпитаният, виждайки, че училището не е способно да го научи да спазва правила, търпи развитие. С напредването на възрастта започва да прекосява всички граници: открито предизвиква съученици и учители с груби или нецензурни думи, унижава ги публично. Съответно,  авторитетът на клетия учител пред ученици пада.

Как се справят с агресията сред учениците по света

При най-малкото провинение децата отиват при директора. За по-сериозните ги отстраняват за няколко дни, а за най-сериозните ги изключват.Правилникът е закон за всички – и за родители, и за деца. С него се запознават в началото на учебната година и го спазват стриктно, защото санкциите са железни. В училище децата никога не остават сами. През междучасията има дежурни учители, които ги пазят.

Свободно време нямат и никога не остават без надзор. От началото до края на учебните занятия остават в затвореното пространство на училището, където външни лица абсолютно не се допускат.

В цялата гимназия има камери, които записват всичко, което се случва там. Междучасията са кратки и обикновено трябва да сменят стаите, но понякога имат време да поиграят на различни игри. Но не и с телефоните си. Никой няма право да внася телефон в училище – нито ученик, нито учител. И ако детето отсъства, родителите са длъжни да се обадят на стационарния телефон в канцеларията. Оттам предават на учителя. Не се извиняват отсъствия, за които няма обаждане от страна на родителя.

При физическо насилие се викат родителите, наема се адвокат. Изобщо нещата стават много сериозни и повечето деца предпочитат да спазват правилата, отколкото да попадат в проблемна ситуация. Там категорично се говори за всеки проблем и никой от провинилите се не е прикриван, независимо от това чие дете е и други подобни, които често се оказва определящи за нашето общество.

Подобни публикации: