Ако в началото някой ми беше казал, че именно това училище и именно този клас ще ми липсват, бих му се изсмяла… Сега- 5 години по-късно стоя тук пред вас и бих дала всичко месец май да не свършва.. Сега- 5 години по-късно, 12 б за първи път се усеща като клас. Сега- 5 години по-късно- аз стоя пред вас, но не като водеща на поредната церемония, а като участник в нея, сега- 5 години по-късно, г-жа Петрова стои до нас, не с дневник, а с букет в ръка, изискваща не бележки, а още просто още един ден с нас. Така, че ако сега някой ми каже, че след 5 години ще си спомням непрестанно този ден и ще искам той да се повтори отново- не бих му се изсмяла… а бих повярвала…
Уважаеми, г-н Директор- това, което държите в ръцете си е статуетка на древногръцкия титан Атлас, а символиката, която тя носи, най-точно описва вашено значение за училището и за нас, като представители на него. Ако ЗПГ беше небесния свод, то вие сте Атлас, който крепи всички нас на раменете си и при най-малкото Ваше помръдване, цялото училище губи равновесие. Именно Вие сте човекът с „нечовешките” способности, който успява да се справи дори с най-трудните характери, каквито не липсваха във випуск 2017г. От името на целия 12б клас- благодаря- за времето, за възможностите,за доверието, за упората, за това, че успяхте да удържите небесния свод. Г-н Директор, за нас беше чест.
Скъпи учители, това което виждате пред вас, е отражение на вашата работа, нечовешко търпение и воля. Уверяваме ви, че след 10 години няма да помним цялата граматика по български език, така и няма да разберем какво е имал в предвид авторът, няма да можем да правим пъргавината по физическо, така както сега, и няма да знаем всички ритуали за Йордановден, но със сигурност ще знаем как да се отнасяме добре един с друг, ще се радваме на всеки слънчев лъч, ще оценяваме всяка усмивка, ще се научим да оставяме злобата настрана, ще правим грешки, но ще си спомняме как някой все ни повтаряше никога да не допускаме да ни вменяват чувството, че сме неудачници. След 10 години ще погледнем назад и ще видим не предметите, по които сте ни преподавали, а вас- като хората, които ни научиха на много по-важни неща, от тези, които пише в учебниците.Скъпа госпожо Петрова….., вече шлифованите диаманти са готови да поемат по своя път..
За финал бих искала да се обърна към вас – випуск 2017г. Събитията от последния месец промениха всеки един от нас. Май ни даде нови запознанства, нови емоции, много нови спомени, нови приятелства и още нещо :Д . Май ще дойде и ще си отиде, но това, което ни даде ще остане за цял един живот… Оценете всеки ден, който ви поднася май месец, защото май е обичане, крайно и прекалено, май е носталгия, май е щастие, май сте вие… Ще си позволя да цитирам думите на един много важен за всички нас човек: просто бъдете…