Албена е любима героиня. Предизвиква емоции и не оставя никой безразличен. Всеки има мнение. Кой е прав – дали трябва да се спазват обществените норми и да заличаваме личните желания. Или изцяло да се насочим към думичката щастие, без да се съобразяваме с хората около нас. Кое е по-силно ? Обикновено обществото побеждава и думата му има страшна сила. Да си отлъчен е немислимо за повечето от нас. Само титаните и силните хора успяват да устоят на обществения натиск.
Ние сме социални животни, но от друга страна щастието никога не е пълно, когато не успяваме да изразим изцяло себе си, желанията си и стремежите си. Тази тънка линия на равновесие – между социалното съществуване и самотния бог. Колко трудно се достига. Както и ще забележите в ученическите творби, средата влияе и на гледната точка, която се застъпва. Способни ли сме в името на идеите си да устоим на нападките, да приемем самотата и неразбирането. Всеки има своята граница…
А истината винаги е някъде там. Когато силно желаем нещо и когато сме под влиянието на емоциите ние никога не сме справедливи и трезво преценяващи. Когато сме в група, още по-малко. Тогава сме като вълна и произволна думичка може да промени посоката на мисленето ни. Но пък когато устояваме идеите си рядко се съобразяваме с мнението на другите. Всичко зависи от това колко близо сме до най-тайните кътчета и тайни на душите ни. И какво сме готови да загубим и жертваме. Всъщност когато загубим, чак тогава можем да преценим ценността на загубеното.
Човекът между ценностите на общността и личния порив - прочетете седем от есетата, написани на ДЗИ 2017 от ученици в ЗПГ /всички автори са в ТОП 23 на отличниците на Випуск 2017/
БОНУС – три есета от ДЗИ Философия 2017, пак на наши ученици, по трите различни теми. /Петя, Спаска и Лидия/