Как е възможно при подобни картини на удивителната сложност и съвършенството, с което функционираме ние и светът около нас, толкова много хора все още сляпо да вярват, че сме нищо повече от плод на случайна експлозия?
Съжаляваме когато мислим, че сме отговорни за решението,което се е оказало лошо, но почти си е било добро.Трябва да се научим да обичаме несъвършените и неперфектни неща, които създаваме и да се научим да си прощаваме, че сме ги създали. Съжаленията не ни напомнят за нещата, които сме направили зле. Те ни напомнят, че знаем, че можем да ги направим по-добре.
Както се казва идеите не ги лови куршум, но накрая винаги някой се възползва от тях. Старото си отива, но резултатът никога не е такъв, какъвто е бил в идеята.
Творческият процес при мен продължава – аз не съм само тръбопровод! Аз съм муле и за да работя, трябва всеки ден да ставам по едно и също време и да се потя, и да се трудя, и да препускам наистина непохватно. Но дори аз с целия си инат, дори аз се докосвах до това нещо понякога.
Предполагам, че и на много от вас се е случвало. Дори на мен се е случвало да получавам идеи от източник, който, честно казано, не мога да идентифицирам. Какво е това нещо? И как да общуваме с него, без да ни накара да изгубим ума си, а дори може и да запази здравия ни разум.
Андрю Стантън: Как да разкажем най-интересната история – Използвай, това, което знаеш. Черпи от него. Това не винаги е сценарий или факт. Това означава да уловиш някаква истина от твоите преживявания, да изразиш ценностите, които ти лично усещаш, че са важни, дълбоко в себе си.
Робърт Кенеди веднъж беше казал, че „малцина от нас притежават величието да подчинят историята, но всеки от нас може да работи, за да промени малка част от събитията. И сборът от всички тези действия представлява историята на това поколение.“
Животът ни е толкова кратък и времето ни на тази планета е толкова ценно, а всичко, което имаме, сме самите ние. Затова
нека всеки от вас живее живот на отдаденост. Това няма да бъде лесен живот, но накрая, това е всичко, което ще ни крепи.
Когато отхвърлим единствената история, когато осъзнаем, че никога няма единствена история за някое място, си възвръщаме един вид рай. Историите имат значение. Много истории имат значение. Историите са били използвани за прогонване и зловредност. Но историите могат да дават възможности, могат да очовечават. Историите могат да пречупят достойнството на хората. Но историите могат също и да поправят това пречупено достойнство.
Ще завърша като кажа само, че не мисля, че решения трябва да се търсят отвън. Търсете отговори отвътре. И се вслушвайте в хората пред вас, които имат решенията. Те са навсякъде по света.