Можете ли да обясните като на дете с какво се занимавате?
Работим с учители и директори на училища, за да им покажем нови начини, с които да бъдат полезни на децата. Ние вярваме, че учебният процес трябва да се фокусира върху проучвания, проекти и решаване на проблеми, вместо просто сухо преминаване през учебни глави. Трябва да открием какви са големите въпроси, които децата си задават през различните възрасти. Това, което целим, е да помогнем те да бъдат въвлечени в учебния процес.
Моят опит е в старомоден тип училище, където мнението ти няма значение. Къде е балансът между тези две крайности?
Учителите и училищните ръководства имат отговорност към образованието на децата. Въпросът е как това да става по ефективен начин във времена, когато учениците все повече задават въпроси. Ние знаем все повече за начина, по който мозъкът функционира и помни – за това кога синапсите се свързват. Знаем също, че на учениците не им е все едно за това, което правят. Ако са въвлечени, ако са ентусиазирани – тогава всъщност става учебният процес. Затова и нашите усилия са да променим концепцията, вместо да наизустяваме учебния материал и да решаваме тестове с няколко възможни отговора.
Трябва да създадем среда, в която да си задават въпроси, да могат да проучват, за да не изглежда знанието отвлечено. Например поточето в дъното на училищния двор. За да започнат да мислят какво има в тази вода, какви организми живеят в нея, те трябва да използват научни методи – например математика или инженерни решения за нещата, които са намерили в това поточе. Опитваме се да намерим автентични проблеми, релевантни за учениците, които ще ги заинтригуват, а дори и родителите.
Това не е начинът, по който протича учебният процес на повечето места.
Нека бъда ясна, тук не става въпрос да престанем да вършим нещата, които досега сме вършили. Проектите са необходими, за да мотивират, вдъхновяват и обясняват по-разбираемо нещата на учениците. Но не можем да работим без таблицата за умножение. И не трябва да се мисли, че традиционните методи за обучение са грешни – съвсем не. Просто трябва да намерим начин да въвличаме учениците. Когато се работи по проекти, те започват да прилагат на практика, нещата, които са научили в часовете, и това ги мотивира допълнително. Мотивацията на учениците според нас е част от проблема.
Ако те имат истински казус за решаване, вече не се налага да ги убеждаваш. Ако например строят нещо с роботи, те се увличат и учителят трябва просто да улеснява целия процес. Но за да има смисъл, тези проекти трябва да бъдат наистина съдържателни – да са внимателно структурирани като задачи и да предлагат инструментите, с които могат да бъдат решени. Често започваме с нещо, наречено основен въпрос, като например „произвеждаме ли достатъчно храни в нашия град“.
Тогава започваме да мислим върху него, да упражняваме математика, да четем, търсим как добре да го напишем и изразим. Това не е просто есе, тук има истинска цел и част от нея е наученото да се представи пред публика извън класната стая – може би родители, тяхната общност, може би пред вас, медиите. Така започва да се създава един много по-реалистичен житейски сценарий за учениците, за да нямат чувството, че учат нещо безсмислено и безцелно.
За учителите това може да е предизвикателство, защото са свикнали да вършат нещата по друг начин. Затова работим с тях по същия начин – с проекти. Ние не искаме просто да им четем лекции и да им казваме кое е добре. Когато и ти си въвлечен, си казваш: „Да, разбирам защо го правят“. Но това никога няма напълно да замени основата на учебния процес, просто ще предложи по-широка рамка за него. Учителите също искат да вършат смислена работа за децата, така че те да разбират материала, иначе е доста обезкуражаващо за тях.
Върху децата сега има огромна отговорност от много ранна възраст – за резултатите от тестове, които могат да определят бъдещето им.
Влезли сме в цикъл на оценяване, в който залозите за провал са твърде високи както за учениците, така и за учителите. Това е много лоша тенденция. Оценяването никога няма да отпадне, но високите залози в него могат да бъдат променени. Единият от начините е именно в проектобазираната среда за учене, защото следим нашите ученици за разбиране, не за наизустяване. Затова трябва да помислим за по-креативни начини да оценяваме учениците. Защото знанието може да се наизусти, но не и разбирането. А това е, което те ще правят в истинския живот.
И ако трябва да съм откровена, единият от проблемите е, че родителите често мислят, че начинът, по който децата им учат, е най-добрият. Всяко различно нещо е объркващо, затова понякога някои от тези по-нови идеи са посрещани неохотно. Отговорността на училищата е да помогнат на родителите да разберат тези методики и програми. Добре е да гледаме на децата като личности, а не като числа в оценките.
Елън Майер: Знанието може да се наизусти, но не и разбирането
PS : От Светлин Наков от Софтуни
Грешно е да учим теорията зад даден проблем, преди да сме се сблъскали с проблема в практиката. Грешно е да учим управление на проекти, преди да сме участвали поне в един проект и да сме разбрали нуждата от планиране и контрол на задачите.
От практиката към теорията. От конкретния проблем към по-общите принципи. Така се учи по-добре и е по-удачно в съвременни бързо-променящ се свят.
Ако искаш да се занимаваш с роботика, примерно, започваш с някоя платка, светваш лампички и се запалваш. Продължаваш със задвижване на моторчета и се сблъскваш с алгоритмите.
Така ти се разпалва интересът и започваш да навлизат в тях с лекота и любов, а не насила. Така се учат алгоритми, и по-сложни фундаменталния знания: от практиката към теорията. Сблъскваш се с проблем, който ти е разпалил любопитството, имаш хъс да го решиш и започваш да учиш математика, физика, алгоритми, какво ли не, защото ти става интересно и намираш конкретна ползва да задълбаеш в теорията.