Истината е, че ние постоянно спъваме прогреса, иначе ще ни залеят като порой нови технологии, полезни или не.
Геният не е само гени. Геният не е само талант и усилия. Геният е място и география. Геният никога не се ражда сам. Гениите имат своите специални места и условия. Гениалността има своето раждане в определена точка на света и своята смърт, предизвикана от натрупванията , дошли след ерата на гениите Геният, като толкова други неща в живота, трябва да се появи в точното време. Геният е като лампа, осветяваща стая. Стаята винаги е била тук и винаги ще я има. Геният не създава и дори не открива стаята. Той просто я осветява. Това не е маловажно.
За да се появи гениален град е нужна определена доза несигурност. Гениалните градове са разхвърляни и неподредени. Нещо е разклатило установените правила и е разбило съществуващата йерархия. Създало е възможност за нов ред и за успех на поникналите кълнове на гениалността. Творците в тези среди са далеч от своя уют. Те или нямат материалните възможности, или са в долните стъпала на обществото, а често и отритнати от него. Те остават неразбрани в своето време, но гениите притежават непоколебимата увереност да започват отново и отново. По-важни от упражненията и вродените дарби е степента на дългосрочното обвързване с идеите.
Раят е противопоказен за гениите.Живеели са в малки общества, трудни за живеене в климатично отношение. Тези бунища, с тесни и мръсни улички са били територии на едни от най-великите гении на света. А перспективата за величие в тези хълмисти и неплодородни територии градове не е било на дневен ред. Имало е и по-богати, и по-могъщи градове, но те не са се превърнали в градове, притежаващи своята гениална епоха. Там винаги се появява някаква комбинация от правилно и неправилно. Системност и хаотичност. Определена доза хаос помага на гениите. Живот в градове на просветени и образовани императори
Богатите хора и места често са изпадали в застой. На тези места бедността не е била срамна, а богатството е предизвиквало подозрения. Получило се е освобождаване от бремето на неистовото трупане и консуматорство. Красотата е била евтина и по-джоба на всички. Парите се харчели са обществени проекти и били чужди пари. Величието винаги се построява върху раменете и страданието на другите. Великите места по-определен начин се превръщат в магнит за таланти. Не заради парите, а заради условията, които осигуряват.
Създадена е една балансирана смес от вътрешни и външни стимули, която ще бъде катализатор и на започващите и на вече утвърдените творци. Среда, която не подтиска в началото и създава условия за подходящо игрално поле за гениите. Среда, която открива гениите и им дава възможност да се наслаждават на процеса в началото и не е прекалено чувствителна за грешките им. Среда, която създава надпревара и материални стимули за вече създадените гении. Гениите обичат състезанията с други гении. Да играят в тази среда е мотивиращо за тях.
Те са едновременно външни и вътрешни хора. Познават системата, но не са прекалено зависими от нея. Те живеят в своето време като перла в мидена черупка. Не им е комфортно, но е жизнено важно да са там и да съществуват точно в тези условия. Те са един вид дразнител и катализатор. Те са били самотни гении, съзнаващи страданието си, но успели да превърнат болката в творческа съзидателност. Те са страдали истински и автентично, а не са се отдавали на неврозата.
Отдавали са се на действието, разходката в компания и разговорите с приятно питие в ръка. Независимо дали се надяваме на серия западни скорострелни проблясъци или на бавните източни кофеинови идеи в перспектива. Гениите гледат същите неща, които гледат и обикновените хора, но виждат нещо друго. Гениите са много добри в улавянето на момента.
Те създавали неща за ежедневието. Изкуството било функционално, красотата била бонус и била вградена в ежедневието им. Използвали са усилено всякакви тонизиращи вещества от рода на чай, кафе и по-твърди съставки. Умеели са да задвижват обмена на идеи в подобни приятни и непринудени разговори без зададена тема. Оттам в мозъците им са се промъквали заемки от мислите на другите. Появила се е следващата объркана компилация от идеи, или се е отворила врата към непознати светове.
Местата на гениите са световни градове. Със стоките там са пристигали и пътници без билети. Идеите. Може да отнеме известно време, но всяка подривна идея ще постигне своето. В тези градове усилено се крадат чуждите идеи и се слагат собствени печати върху тях. Взема се чуждото и се прави съвършено. Готовността да заемаш и подобряваш те отличава от останалите. Не самите идеи обаче задвижват иновациите. Те хвърлят ярка светлина и отварят съзнанието за възможността да съществуват други възможности. Тя ги абсорбирала и синтезирала, и в процеса създавала нещо едновременно и познато, и чуждо. Нещо ново.
Колкото и да обичали конкуренцията, гениалните места не се състезават за лична слава, а за славата на града си. Приемали са сериозно гражданските си отговорности. Пропъждането е начин да оставиш състезанието в честна борба и да хвърлиш пропъденият в пропастта на гениалността. Отдалеч виждаш много по-добре, смесваш идеите си и облагородяваш мислите си. Важно е да знаем кой би имал полза от изолацията и на кой тя би навредила.
Ние сме най-изобретателни, когато преодоляваме препятствия. Креативността няма нужда от идеални условия. Всъщност, тя процъфтява, когато условията са далеч от идеалните. Геният е като химическа реакция. Променете една молекула и променяте всичко. Знаем само, че гениите не са се появили случайно. Те са били естественият резултат на една система – една неофициална, понякога хаотична, но все пак система, която разпознавала, отглеждала и почитала талантите.
Ето тук менторите се появяват в картината. Те са невероятно важен компонент в творческия процес. Дори най-блестящите умове имат нужда от модели за подражание, от раменете на гиганти, върху които да стъпят. Избери някой истински талант и им възложи невъзможна задача, дори ако изглежда неподходящ за целта. Особено ако изглежда неподходящ за целта. Рискът и творческият гений са неотделими.
Колкото и да е важен менторът за творческия процес, ролята му е неблагодарна. Менторът е като катализатора в една химическа реакция. След като молекулите се преподредят, от катализатора не остава и следа. Но, от сбора между ментор и ученик се получавал един гений. Парите, поне едно известно количество, са необходими, даже задължителни за креативността.
Ренесансът се дължи много повече на общата работа, отколкото ние предполагаме. Истинският гений никога не е напълно личен. Той е винаги обществен. Винаги е по-голям от самия себе си. Групови усилия, проведени в силно сплотена социална среда, извършени колкото методично, толкова и смело. Понякога допълващият гений приема формата на цяла група поддръжници на тези, които картографират непознатите интелектуални или артистични води.
Групи, които допускат несъгласията, раждат повече идеи, при това повече добри идеи, отколкото групи, които не го правят. Да, не знанията, не интелектът правят гения, а по-скоро една способност да се свързват привидно различни нишки на мисълта. Взаимно опрашване от хора с различни професии, обсъждащи един и същ проблем. Като всички знаменити места, кръстопът, неутрална територия, където паралелните светове се пресичат.
Креативността не се проявява, когато се оттеглим от материалния свят, а но-скоро когато се включим в него и в неговата бъркотия по-истински и по-дълбоко, отколкото сме свикнали. Тези, които разрешават проблеми, отговарят на въпроси. Тези, които търсят проблемите, откриват нови въпроси и след това намират отговорите им. Когато задържиш противоположностите заедно, мисълта не се ускорява, а спира, и разумът започва да работи на ново равнище. Креативният човек не гледа на хаоса като бездна, а като богат залеж от информация.
Малките места са ио-интимни от големите, в тях се знае всичко. В тях, по необходимост, погледът се насочва навън, и така е по-вероятно да се натрупат разнообразни стимули, които, както ни правят по-креативни. В малките места въпросите са повече, а въпросите са тухлите, с които се изгражда геният. Малките места полагат повече усилия от големите. Градовете на гениите са не само гъсто населени, но в тях хората са близки, а близостта винаги включва известно ниво на доверие.
Ако креативността означава свързване на точки, тогава с колкото повече точки разполагате, толкова по-добре. Частните пространства скриват и пазят точките. Обществените пространства гъмжат от точки, при това безплатни. нещо друго. Важни са не само отделните компоненти, а и начинът, по който те си взаимодействат. уталожила. Ние събираме нашите точки в компанията на другите. Но ги свързваме сами.
В една държава се развива това, което е на почит в нея. Започналите първи, се превръщат в магнит, и веднъж магнетизирани, създават непреодолима движеща сила. Разнообразието, както от хора, така и от гледища, е нужно, за да се създадат не само повече точки, но и различни видове точки. Различаването, способността да отсееш зърното от плявата, е може би е най-важната, но и най-пренебрегваната съставка. обаче не можем да дишаме. Трябва да
гледаме на гениалността не като на генетично наследство, като на дарба, а като на нещо, което се постига – с упорита работа, но и с внимателно култивиране на благоприятни обстоятелства. Трябва да престанем да смятаме креативността за лично занимание, а за общо благо, за актив на обществото.
Ерик Уайнър- География на гения