11 юни 2011 година 36 ученици и 4 ръководители , ЕП в БРЮКСЕЛ;
20 ноември 2014 година 25 ученици и 3 ръководители, ЕП в СТРАСБУРГ;
08 март 2018 година 24 ученици и 2 ръководители, ЕП в СТРАСБУРГ
Не просто пътуване, а ПЪТЕШЕСТВИЕ!
С какво се различават тези две думи ли? Продължете да четете и ще разберете…
24-ма ученици. Момичета и момчета, на различна възраст, които почти не се познават. Хора, мислещи си, че надали някога ще станат чак толкова добри приятели, че ще могат да работят като истински екип, че ще успеят заедно да превърнат едно пътуване в незабравимо и вълшебно пътешествие.
Тези мисли се въртяха в главите им за съвсем кратко време, защото всяка една такава теория бе разбита с проведеното Пътешествие, в 5-дневен срок (07/03-11/03/2018), откриващо нови светове пред младите Евродепутати, всъщност тинейджъри, които получиха възможността да се докоснат до парламентарния живот в рамките на ден – 08/03/2017.
Но нека започнем от самото начало…
Трудно е да заспиш, когато ти предстои пътуване, просто вълнението не те оставя на мира! Така се случи и с нас… С по около един час сън, в съвсем първите часове на 7-ми март, групата ни се запъти към терминал 1 на летище София. Всичко вървеше добре. Полетът, който бе първи за по-голяма част от групата ни, се оказа изключително вълнуващ и първата стъпка към невероятното преживяване, което предстоеше бе направена.
Кацнахме в Базел, Швейцария, страна извън пределите на Съюза.
Първият ден премина в разходки, снимки, усмивки, дегустиране на европейската кухня. Разгледахме Базел и се потопихме в атмосферата на френската Венеция- прекрасният малък Колмар.
Вечерта, достигнахме дестинацията си – Страсбург-люлката на съвременната европейска демокрация, мястото, където се определят европейските политики. Нямаше как да не рзагледаме това обещаващо място. Въпреки умората, наистина си заслужаваше да се потопим във великолепието на френската архитектура, което ни обгръщаше отвсякъде, любопитните погледи, на бъдещите евродепутати от България, не можеха да се отделят от тази творба – Страсбург – плод на човешкия гений. Ах, Франция…
Вечерта дойде бързо, неусетно. Умората надделяваше, а и все пак ни предстоеше важен ден, ДЕНЯТ – главна цел на пътуването ни. Посещение на Европейския парламент и участието ни в Евроскола.
На сутринта, щом отворихме очите си, все още бе сумрачно. Започнахме да се приготрвяме. След около час вече изглеждахме като едни млади и дейни политици. Момичета в официални, елегантни рокли и момчета с ризи и вратовръзки. Човек погледнеше ли ни в този зашеметяващ вид, би се зачудил: Това ли са тинейджърите, които срещаме по улиците веки ден?
Не съвсем. Те са различни, можещи, специални, готови да се борят и да бъдат гордостта на България, да представят Родината си достойно.
Тук е моментът да бъде отбелязано, че датата бе 8-ми март- международен ден на жената. Преди групата да се отправи към Парламента, младите депутати уважиха учителите си подобаващо. А г-н Терзийски поздрави всички дами като лично им подари цветя!
Толкова красиво начало на деня, нали…?
А сега нека се пренесем в света на Депутатите, на тези хора, които оказват толкова голямо влияние върху живота ни. Личности, отговарящи за добруването на нацията ни, грижещи се за настоящето и бъдещето ни.
В този празничен ден, групата от 24-ма ученици и двама учители от Земеделска професионална гимназия „Климент Тимирязев” гр. Сандански, зае част от местата 751-те европейски депутати.
…Сякаш бяхме навлезли в друга Вселена, колкото и добре да бяхме запознати с работата и функциите на ЕС, чувството да прекрачиш прага на Огромния парламент е различно, вълнуващо. Сърцата ни трептяха в очакване да усетим магията на това място. Любопитството и нетърпението надделяваха.
След проверката, през която преминахме в самото начало на Парламента, се отправихме към вътрешната част на сградата, където се разделихме на шест групи, които отговаряха на определени приоритети от политиките на Европейския съюз. След това, работните група, състоящи се от по четирима представители на всяка една от 28-те държави членки на Европейския съюз, се запъти към определените ? места.
Вече не бяхме всички заедно, но отново бяхме силни, защото с всяка една стъпка увереността ни нарастваше, знаехме, че ще успеем, ще се приобщим и ще създадем нови приятелства.
Докато заемахме местата си в Пленарната зала на Парламента, вече се бяхме запознали с част от другите членове на групата ни.
Дойде моментът първата половина на нашия ден, като Европейски депутати, да започне!
Началото бе дадено с приветствия и с представяне на всяка една от държавите- членки. България бе презентирана от Кристина Дукова и Сократис Тесалоникиос. С добре подбрани думи, двамата ни представители разкриха с гордост уникалността но Родината ни, на един от трите работни езика в ЕП.
В следващата част на първата половина от деня ни, имахме възможността да зададем въпроси и да получим отговори, свързни с теми, които ни интересуваха, нас и Европа като цяло.
Българските депутати имаха няколко забележителни включвания в пленарния дебат чрез задаване на актуални въпроси, показващи тяхната изключително висока подготовка и заинтересоваността им към развитието на Европейския съюз.
Какво смятате да направите за да намалите разликата между запада и изтока което води до “източване на мозъци? (Сократис Тесалоникиос)
Какво е мнението Ви за напускането на Великобритания от ЕС? Има ли опасност от напускането и на друга страна-членка на Съюза ? А какво ще се случи с учащите там? Какво ще направи ЕС, за да защити правата им? Ние като млади европейски граждани можем ли да направим нещо? (Владислав Манолов)
Улеснява ли, свободното преминаване през границите на страните-членки от ЕС, трафика на хора? (Мария Илиева)
Как ще убедим европейските граждани, че има разлика между бежанците (търсещите убежище и по-добър живот) и терористите, за да запазим мира в Европа? (Кристина Дукова)
Вие споменахте че имигрантите ще бъдат разпределени равномерно между страните в Съюза. Как смятате да се случи това? Ще бъде избор, с който всички ще трябва да се съгласят или ще дадете право на мнозинството да определи? (Сократис Тесалоникиос)
И както най-вероятно вече сами забелязвате, заинтересоваността и високото интелектуално равнище на българските тинейджъри определено не остана незабелязано. Но трябва да подчертаем дебело, че през цялото време в Парламента присъстваха още 648 млади хора на възраст между 16 и 18 години, интересуващи се от работата и бъдещето на ЕС. Така че, конкуренция определено не липсваше! Но и главната цел, която, според мен, всички си бяхме поставили, бе това да работим в екип, да бъдем заедно. Като по този начин доказваме, че първоначалните цели на ЕС все още съществуват и са в действие, а именно: Единство, толерантност и подкрепа!
Всеки един от нас беше забелязан, а България, поставена на почетно равнище.
Така продължи и втората половина от деня ни.
Обядвахме в стола на парламента, а след това започна и дългоочакваната Евроигра. Какво представляваше тя?
С една дума: Предизвикателство.
Момент, в който подлагаш на изпитание личностните си знания, но и работиш в екип с други ученици, които не си срещал преди. Едно от правилата на играта бе, отборът да се състои от четирима души, като всеки един от тях трябваше да бъде от различна националност.
Прекрасно е да видиш как толкова много младежи могат да се сработят, при положение, че не се познават и говорят на различни езици. Но Европейският съюз е точно това: единни в многообразието си.
Екипите се сформираха значително бързо. Всеки от българските участници беше заел мястото си. Глъчка изпълваше залата, където бяхме събрани. Всеки участваше и допринасяше за успеха на отбора си. И въпреки че финалистите щяха да бъдат само четири отбора от по четирима души, според мен всеки беше победител в онзи момент. Защото беше част от различен отбор, защото беше достигнал до момента да бъде евродепутат, да усети вълнението, да допринесе за успеваемостта на отбора си.
На разположение за решаване на въпросите имахме около един час. След това всеки отново се присъедини към националния си отбор. Както вече казах, отборите от всяка национална група бяха по шест, с по четирима участници.
Нашите шест отбора се запътиха към по-малки зали, където със свои връстници, от другите 27 държави-членки, обсъждаха и решаваха казуси, свързани с основните приоритети на ЕС.
След двучасови размисли поехме отново към пленарната зала,където по двама представители от всеки отбор трябваше да представи проблема, както и да даде предложение за решението му. (всичко това, което е било обсъждано с целия екип). Изслушахме представителите, а след това дойде време да се обявят и резултатите от Евроиграта. Напрежението растеше. Само шестнадесет участници щяха да бъдат номинирани за участие в заключитеклния кръг на играта. Започна изброяването на имената…и в един момент: Йоана Поповчева, бе казано на микрофона. Ученичка в 10-ти клас от ЗПГ, от нашия отбор, точно така. Във финалистите вече имахме един представител. Толкова се развълнувахме, започнахме да се прегръщаме, докато не чухме и още едно име на депутат от България, а именно Сократис Тесалоникиос. Тогава вече започнахме да скачаме и да се радваме, както малки дечица се радват на подарък. Това беше наистина един подарък, по-скоро награда, заслужена награда! Постигната с много труд и взаимни усилия! Гордост се изписа на лицата на учителите ни, и въпреки умората в наближаващия край на деня, ние всички бяхме щастливи!
Но това не е всичко! Денят в Парламента все още не беше приключил! Предстоеше финалното състезание между четирите отбора, като в два от тях имаше български представители!
И така, напрежението отново се появи. Вълнението бе заело връхната си точка! Отборът, в който участваше Йоана водеше, но скоро след това и отборът на Сократис напредна. Като мач на любимите родни Левски и ЦСК. Дойде ред за последният въпрос точно към тези два вече водещи отбора. Само един от тях щеше да победи и в него щеше да има представител от България. За нас нямаше значение кой отбор ще бъде, за нас и двамата бяха победители! От 528 участници се избират 16 – те най-добре справили се. И двама от тях са БЪЛГАРИ. Двама от тях са ТИМИРЯЗЕВЦИ. Наша гордост, гордост за училището, града и държавата ни!
Е, все пак, нека ви споделя кой отбор победи: Отборът, в който участие бе взел Сократис! Той и съотборниците му бяха наградени!
В онзи момент забелязах трепета и сълзите в очите на всеки един от отбора на ЗПГ „Климент Тимирязев” гр. Сандански. Ние успяхме! Успяхме да покажем, че надежда за развитието на България съществува! За това, че нашите младежи не се интересуват само от незначителни неща, а у всеки един от тях, у всеки един от нас се крие нещо специално, нещо различно, нещо изключително!
Втората част на деня ни като парламентьори завърши с Химна на Европа, както и с развяването на всичките 28 знамена. Момент изпълнен с радост и вълнение!
Умората несъмнено се усещаше, но нито един от нас, нито за миг не съжали за това, че я изпитва. Заслужаваше си и ние го знаехме!
На следващия ден отпътувахме от Страсбург и се отправихме на туристическа разходка в Мюнхен, в късния следобед пристигнахме в Залцбург, за поредната незабравима вечер. Завършихме това пътешествие с последна нощувка в красивия Загреб. След което се отправихме към нашата любима България!
Ах, хубаво е да си бъдеш вкъщи! Но спомените, приятелствата, знанията, емоциите, които преживяхме и изградихме ще останат в сърцата ни за цял живот.
А сега, докато пиша се сещам за думите на учителя ни, точно преди да заминем. Тя ни каза: Това ще бъде едно от най-незабравимите и хубави пътувания, които сте имали. Подходихме с малко недоверие към тези нейни думи отначало, но сега наистина разбрахме, че те са били истина, дори много, много повече…
Никол Парапанова – 10в клас , Евродепутат от името на ЗПГ и България.