През по-голямата част от миналия век левицата e погрешно разбрала как би изглеждал краят на капитализма. Работническата класа трябваше да прилага сила пред избирателни урни или на барикадите. Лост щеше да бъде Държавата. Благоприятната възможност щеше да се появи в средата на чести икономически бедствия.Пазарът постави кръст върху плановете им; индивидуализмът замени колективизма и солидарността; Масово разрасналата се работна сила прилича на пролетариат, но изглежда и се държи по различен начин. Както в случая с феодализма преди петстотин години, замяната на капитализма чрез посткапитализъм ще бъде ускорена от външни шокове и ще бъде променена от раждането на нов тип човек.
Информационните технологии, които се появиха през последните двадесет и пет години, доведоха до появата на пост-капитализъм. Това стана възможно благодарение на три важни промени. Първо, те намалиха нуждата от работа, замъглиха линията между работа и свободното време и отслабиха връзката между труда и заплатите. Настъпващата вълна на автоматизация, има непоносими последствия от нашата социална инфраструктура и значително ще намали количеството на труда .
На второ място, притокът на информация не позволява на пазара да определят разумни цени. Това се дължи на факта, че пазарите се основават на липса на ресурси, а информацията винаги е изобилна. Като защита, системата формира монополи – гигантски технологични компании – в мащаб, който не се е виждал през последните двеста години, но те няма да продължат дълго.
На трето място, сега сме свидетели на спонтанен растеж на съвместните усилия: има стоки, услуги и организации, които вече не подлежат на диктатурата на пазара и на мениджърската йерархия на управление. В незаети ниши и кухини на системата на пазара, цели области на икономическия живот започват почти незабележимо да съществуват в своя собствен ритъм. Паралелни валути, банки за кредитиране с време, кооперации и самоуправляващи се единици, пространства се размножават бързо, като избягват вниманието на икономистите, а това често е плод на на разпадането на старите структури по време на кризата от 2008 г. Съвместната продукция, използваща технологичните мрежи за производството на стоки и услуги, която работи само когато мрежите са свободни или споделени, трасира път отвъд пазарната система.
В Фрагмента Маркс си представя икономика, в която производството е основната роля на машините и хората се занимават с надзора над тях. Той изясни, че основната движеща сила на такава икономика би била информацията. Ефективността на такива машини, като например автоматизирано въртящо се колело, телеграф и локомотив, не зависеше от степента на труд, изразходвана за тяхното производство, а от равнището на общественото съзнание. С други думи, организацията и знанието допринесоха повече за тяхната ефективност, отколкото създаването и поддръжката на машините. Като се има предвид, че марксизмът се превърна в – теорията на експлоатацията, основана на кражбата на работното време – това твърдение е революционно. Тя казва, че веднага щом информацията се превърне в независима производствена сила, надминавайки трудовия труд, изразходван за изграждането на машината, цялата същност няма да бъде в „конфронтацията на печалбите и заплатите“, а в контрола на „силата на знанието“
Както пише, в една икономика, където машините извършват по-голямата част от работата, естеството на знанието, вградено в машината, трябва да бъде „социално“. В мисълта си експеримент късно през нощта, Маркс представи крайната точка на тази траектория: създаването на „идеална машина“, която живее завинаги и не струва нищо. Както твърди Маркс, машината, която може да бъде построена безплатно, няма да добави никаква стойност към производствения процес и бързо, на няколко изчислени интервала, ще намали цената, печалбата и разходите за всичко, до което се докосва.
Както е известно, робовладелският строй и феодализмът, т.е. двете мащабни обществено икономически системи, организиращи живота на западната цивилизация преди появата на капитализма, имат своето начало и своя разцвет, но в крайна сметка рухват. Затова не мисля, че капитализмът ще бъде изключение. Сигурен съм, че в момента сме свидетели на неговия залез. Съгласен съм, че това е най-жизнеспособната икономическа система, измислена от човека, тъй като винаги досега е съумявала да се справи с предизвикателствата. През ХIХ и значителна част от ХХ век тя работеше по следния начин: работниците можеха да защитават интересите си, включително свързаните със заплащането на труда им, и принуждаваха капитала да търси нови средства с помощта на иновациите. Неолиберализмът обаче ерозира единството на работническата класа. Капитализмът избра по-краткия път: през последните няколко десетилетия той увеличаваше доходите си, намалявайки заплатите, или изнасяйки производството в чужбина. В резултат на това обаче новият модел на иновационната икономика и общество така и не се появява.
Т.е. намираме се в задънена улица.При последната фаза на хиперкапитализма всяка минута от живота ни ще бъде комерсиализирана, ще се появят интернет-платформи за закупуване на всички възможни услуги, които човек може да оказва, само че цените на тези услуги ще бъдат максимално занижени. Мнозина смятат, че капитализмът ще бъде спасен от технологичния прогрес и автоматизацията. Това са празни илюзии. След 20-30 години повечето от познатите ни днес професии ще изчезнат.Автоматизацията унищожава работните места, без да създава достатъчно количество нови, а цифровите технологии водят до това, че цената на някои стоки, които преди бяха скъпи (например на музикалните и информационни продукти), сега върви към нулата.Икономическият растеж се стимулира с помощта на наплива на евтина работна ръка. По-лесно е, вместо да се инвестира в технологии и да се повишава производителността, да се наеме работник, който няма да струва почти нищо. в новия свят работата като цяло няма да е много. Особено постоянната работа. Истинската революция ще започне в момента, когато автоматизацията ни принуди да разграничим работата от дохода. Ще ни се наложи да намерим начин да определяме заплатите не на база на часовете, прекарани на работното място. Струва си да се замислим за приходи под формата на държавни субсидии, изплащани като компенсация за автоматизирането на труда.
Автоматизацията и появата на машини, способни да се самоусъвършенстват, т.е. на елементарна форма на изкуствен интелект, ще променят пазара на труда. Скоро ще се окажем в ситуация, когато основната физическа работа ще се изпълнява от машини и обучаването на хора за целта ще загуби смисъл. След няколко десетки години, когато изкуственият интелект стане стабилна и надеждна сила, в основно умение, необходимо за ежедневното ни съществуване, ще се превърне формулирането на точни задачи за изпълнение от компютъра. Можем да предположим, че работата си (в съвременното значение на това понятие) ще запази само тясна прослойка от елита, т.е. хората, които ще са необходими за успешното функциониране на тази система. В рамките на това общество образованието например ще учи хората най-вече на това, как да разбират прекрасното и да се възползват от него. Трябва да се концентрираме върху изкуството на управление на свободното време, с което ще разполагат бъдещите поколения. Светът може да се разпадне на безброй малки общности с различна форма на вътрешна организация. Някои от тях ще функционират като своеобразни комуни, докато други ще предпочетат по-йерархизираната структура. На държавата пък ще се наложи да се ангажира с постигането на необходимите компромиси между тях.През следващите години следва да се концентрираме върху формулирането на нов модел в духа на Хенри Форд, т.е. върху създаването на колкото се може повече добре платени и изискващи висока квалификация работни места, макар да е ясно, че те няма да са достатъчни за всички. Затова ще ни се наложи да ги разпределим равномерно: да намалим работната седмица, да внедрим нови форми на устройство на труда, като например джоб шеъринг (разделянето на едно работно място между двама или повече души), да се опитаме да намерим по-добър баланс между работата и свободното време.
На практика капитализмът се измъква от породената от иновациите тенденция към свиване съдържанието на труд в икономиката и оттук свиване и на крайния източник на печалба, защото той създава нови нужди, нови пазари и нови индустрии, където разходите за труд са високи, така че са налице повече заплати, които дърпат потреблението. Автоватизацията може да намали труда до толкова малки величини, че да стане въпрос на избор. Полезните неща, които могат да бъдат създавани с мъничко количество човешки труд, вероятно ще свършат, понеже са безплатни, споделяни и притежавани общо в една изцяло информационна икономика. Информацията премахва необходимостта от труд в неизчислими мащаби. Новата информация, създадена от машина има потребителска стойност и полезност, надхвърляща много съставните и части. Машините имат части, които представляват безплатен разход във формата на обществено знание и публична наука. Ако капиталът придобие инструмент за производство с почти нулеви разходи, добавената стойност би нараснала без разходи за капитал. Изводът, е че ни трябват модели, в които нулевите разходи започват да изливат от информацията към сферата на машините и продуктите и оттук към трудовите разходи.
Главното противоречие днес е между възможността да имаш в изобилие безплатни стоки и информация и системата на монополи, банки и правителства, опитващи се да си оставят всичко както е – частно, дефицитно и комерсиализирано. Всичко се свежда до битка между мрежата и йерархиите. За да съществува капитализмът трябва непрекъснато да разширява границите си и да завзема нови зони, в които да инвестира капиталите си в нови иновации. Тенденцията постоянно се повтаря – машините и вложените в тях знания заместват труда. При подем, всяко спадане на нормата на печалба се компенсира с нарастващ мащаб на производството. Когато златната ера блокира, съпротивата на работниците е тази, която предотвратява евтиното, без технологични иновации, адаптиране на системата. Съпротивата кара системата да търси нови технологии и бизнес процеси за да стартира цикъла отново.
Те са находчиви, спонтанно се свързват в мрежата, имат множество аз, слабо се обвързват, изолират се и показват видима сервилност, скриваща яростното възмущение. Те са сублимираната работна класа – подобрена и заместена. Те са невежи по отношение на стратегията, но вече не са роби на системата. Те са група, чиито разнообразни интереси се свеждат до необходимостта да доведат посткапитализма. Да накарат инфотехнологичната революция да създаде нов вид икономика, където възможно най-много неща се произвеждат безплатно, за съвместна обща употреба, обръщайки посоката на неравенството. Информационни работници, чиито мозъци са свързани глобално в нещо тънко и невидимо. Разпадането на феодализма не е предимно разказ на технологиите. То е комплексно взаимодействие между отслабваща икономика и външни шокове. Новите технологии биха били безсмислени без нов начин на мислене и външна дезинтеграция, която да позволи да разцъфти ново поведение. Така и преходът от капитализъм ще е комплексно взаимодействие между технологии, социални борби, идеите и външните шокове.
Ако ние разбираме тази промяна , така че да стане ясно, че ние не трябва да проектирана суперкомпютър петгодишен план, но проектът, целта на който трябва да бъде разширяването на технологии, бизнес модели и поведения, които разрушават пазарните сили, за да се социализират знание, което премахва необходимостта да се работи и да се премести икономика в посока на изобилието. Наричаме го Нула проекта, тъй като нейната цел – енергийна система с нулеви въглеродни емисии отпадъци, машини за производство, с нулеви пределни разходи на продукти и услуги и намаляване на необходимото работно време, колкото е възможно по-близо до нула. Необходимо е тестване на всички предложения в малък мащаб и многократно да се моделира виртуално тяхното влияние. Когато се организира промяна мрежата работи по-добре от йерархията. Държавата трябва да реорганизира пазарите, така че да стимулират устойчиви, съвместни и социално справедливи резултати. За да се стимулира преходът, трябва решително да се обърнем към модели на съвместен бизнес, разширяваш непазарната споделена система. Нужно е да се премахне защитата монополите ,пречещи на падането на цените до нула. СВят без рента, господстващи финанси и с базов минимален доход. Всичко, което правим, е да преместим колкото може повече човешки дейности във фаза, където трудът, необходим за поддържането на много богат и комплексен живот на планетата намалява, а величината на свободното време нараства, намалявайки информационното неравенство в освободената мрежа.
https://www.theguardian.com/books/2015/jul/17/postcapitalism-end-of-capitalism-begun
http://clubz.bg/41679-kak_kapitalizmyt_sam_shte_se_pogrebe
Посткапитализъм -Пол Мейсън