Първата индустриална революция се характеризира с парната машина, която замества човешкия труд и животинската тяга. Втората индустриална революция се отличава с масовизиране на производството чрез въвеждане на поточните линии, като паралелно с това се появява електричеството. Третата пък е изобретяването на компютъра като основа на изкуствения интелект. Четвъртата е обединение на предишните. Тя е свързана с роботизация и създаване на роботи с електронен мозък. Така в машината се влага мозък и тя става човекоподобна. С една дума тя е дигитализиран робот.
„Четвъртата индустриална революция ще има драматични социални последствия. Защото от една страна е хубаво, че роботите ще ни вършат работата. Но тук възниква въпросът „Няма ли да станем ние самите излишни?“. Роботите не вършат вече само рутинна работа, а и аналитична такава. Много хора ще останат без работа. Естествено е тези хора да се преквалифицират“
Има поне три причини да се говори, че промените в днешния свят са нова революция, а не продължение на Третата. Това са бързината, с която се променят начинът на производство и потребление, обхватът на промените и системното им въздействие.
В резултат на това възможностите пред милиарди хора, притежаващи електронни устройства с невиждани досега способности за обработка, съхранение и достъп до познание, са безгранични. Всички тези възможности ще бъдат умножени от пробивите в развиващи технологични сектори като изкуствения интелект, роботиката, интернет на нещата, автономните превозни средства, триизмерното принтиране, нанотехнологията, биотехнологията, материалознанието, съхраняването на енергия и квантовото изчисление.
В същото време революцията може да засили неравенството, най-вече заради способността си да разруши традиционния пазар на труда. Изместването на работници от машини може да увеличи пропастта между възвръщаемостта в капитала и в труда. От друга страна, има вероятност също изместването на работници от технологии да доведе до увеличаване на безопасните и високоплатени професии.
Към настоящия момент не можем да предвидим кой сценарий ще се случи. Историята обаче учи, че развоят на тази революция ще бъде съчетание от двата сценария. Въпреки всичко съм убеден в едно, продължава авторът. В бъдеще талантът в много по-голяма степен от капитала ще бъде критичен фактор за производството. Това ще доведе до все по-голямо разделение на пазара на „ниско образован и следователно – ниско платен“ дял, и „високо образован, затова високо платен“ дял. Занапред това разделение ще причинява социално напрежение.
Появата на един свят, в който доминиращият трудов модел представлява поредица от договори между работник и компания, а не трайни отношения и тенденция, която значително се ускорява от технологичните иновации. Все повече работодатели използват човешкият облак за да си вършат работата. Професионалните дейности се разчленяват на прецизни задачи и конкретни проекти, които биват хвърлени в един виртуален облак, населяван от амбициозни работници, намиращи се в най-различни кътчета на земното кълбо. Сега можете да получите този, когото искате, когато искате, точно както го искате. И тъй като не са ваши служители, не се налага да се занимавате с главоболията и регулациите, свързани със заетостта.
Хората, които са в облака имат свободата и ненадминатата мобилност, но дали не се поставя началото на неумолима надпревара към дъното в един свят на освободена от всякакви регулации виртуална експлоатация. Създаващ социална класа прекариат, жонглиращи между няколко професии, за да свържат двата рая, като в същото време губят всякакви трудови права, права за договаряне и сигурност на работното място. Превръщайки земята в един свят на социални вълнения и политическа нестабилност. Свят на алгоритмите, с дискретни добре дефинирани задачи, водещи до повече контрол и повече висококачествени данни, свързани със задачата. Само, че въпросът е кой задава правилата на тези алгоритми и какви са неговите цели. Както и точно кои от събраните данни се използват като гориво за алгоритмите.
Новите технологии трансформират начина, по който организациите възприемат и управляват своите активи, тъй като продукти и услуги са подобрени с цифрови възможности, които повишават стойността им. Комбинираните модели, показват степента на подривния ефект, който възниква при използването на цифровите активи и интересните комбинации от съществуващите цифрови платформи, за да се реорганизират взаимоотношенията с физическите активи. Все повече от всякога е важно да се премахват бариерите и да се използва силата на мрежите за ефективни партньорства.
Платформите имат една обща черта – намират съответствие между предлагането и търсенето по много достъпен, нискотарифен начин и предоставят различни стоки и услуги на потребителите, давайки възможност на двете страни да си взаимодействат и получават обратна връзка, създавайки доверие. По този начин те оползотворяват ефективно недостатъчно използвани досега активи. Цифровите платформи драстично намаляват транзакционните разходи когато организация споделя използването на актив или предоставянето на услуга. Всяка транзакция може да бъде разделена на множество малки стъпки, които носят икономически ползи на всички участващи страни. Производствените разходи за всеки допълнителен продукт клонят към нула. Откритието, че може да не притежаваш активите и да се превърнеш в цифров посредник, доставящ по-добри преживявания и ползи в замяна.
Роботи и алгоритми с изкуствен интелект заместват труда с капитал, докато инвестирането става по-малко капиталоемко. Пазарите на труда стават все по-пристрастни към ограничен кръг технически умения, а глобално свързаните цифрови платформи и пазари дават голямо възнаграждение само на малък брой отличници. В обозримо бъдеще нискорисковите работни места от гледна точка на автоматизацията ще бъдат тези, които изискват социални и творчески умения, и по-специално вземането на решения при ситуация на несигурност и разработването на нови идеи. Технологиите увеличават ефективността, но правят професиите прекалено специализирани и намаляват усещането за смисъл, цел и усещането , че си част от нещо по-значимо и мащабно.
Отделните индивиди се чувстват овластени от промените в технологиите, които правят по-лесно събирането на информация, общуването и организирането, и разполагат с нови начини за участие в обществения живот. Но лесно придобитата информация може да се използва от всеки. В крайния вариант правителствата и големите корпорации използват комбинации от различни технологии за противодействие на инициативите. В един свят, в който вече нищо не е постоянно, доверието се превръща в една от най-ценните придобивки, а то се запазва и печели, ако вземащите решения са истинска част от общността и взимат решения в името на общия интерес.
Четвъртата индустриална революция , Клаус Шваб