Картата, която ние следваме към бъдещето, e като пъзел, в който много части липсват. Виждате приблизително очертанията на една фигура тук, на друга там, но съществуват големи пролуки и не успявате да свържете напълно нещата. А после един ден някой изсипва нов куп части на масата и изведнъж картината излиза на фокус. Разликата между карта на непозната територия и пъзел е, че никой не знае цялата картина предварително. Тя не съществува, докато не я видим- това е пъзел, чиито фигури ние заедно сглобяваме на ход, и те са колкото измислени, толкова и откривани.
Намирането на пътя към бъдещето е съвместно действие, като всеки изследовател попълва съществени елементи, които позволяват на другите да продължат напред. Историята не се повтаря, но често се римува. Изучавайте историята и обръщайте внимание на моделите в нея. Търсете повтарящите се модели и се питайте кое ще е следващото повторение. Почти винаги, ако искате да видите бъдещето, трябва да гледате новаторите от периферията. Те са ентусиастите, които виждат нещо, което вие не виждате все още. Съберете хората, които вече живеят в него. Бъдещето вече е тук. Просто още не е равномерно разпределено. Открийте семената на бъдещето, изучете ги и се запитайте колко по-различни ще бъдат нещата в новата нормалност.
Научете се да разпознавате кога гледате картата вместо пътя. Постоянно сравнявайте двете и обръщайте специално внимание на всички неща, които виждате и които липсват на картата. Картата ви трябва да е помощник на зрението ви, а не негов заместител. Ако знаете, че наближавате завой, можете да сте готовност за него. Ако той не се появи там, може би сте на грешния път. Начинът, по който виждате света, ограничава онова, което можете да видите. Не забравяйте, че поставянето на масата на правилните части от пъзела е първата стъпка към сглобяването им в съгласувана картина. Бъдещето е резултат от милиони пресичащи се вектори, които се събират по неочакван начин. Изкуството е да откриете важните вектори и да изтъчете мрежа от тях, с която да хванете някой изглед от бъдещето.
Когато се опитвате да разберете бъдещето, мислете в понятията на гравитационните ядра, а не на твърди граници. Взаимопроникващите тенденции си влияят една на друга и се схождат. Не забравяйте, че територията не е идеализиран ландшафт, а истински и пълен с противоречия. Хората са сложни, те виждат някои неща, които ние не виждаме, но са слепи за други.Когато чертаете карта вие променяте възприятието не само за бъдещето, но и за миналото. Онова, което е изглеждало немислимо, се вплита в ежедневието и става трудно да си представим, че някога е било само една от многото възможности. Истински разтърсващите нови услуги не просто дигитализират познатото. Те го премахват и пренасят добавената стойност на друго съседно ниво.
Постоянно очаквайте появата на липсващите елементи в пъзела. Дори да не сте вие онзи, които ще прекрачат границата, щом някой го направи успешно, ще се разкрият огромни възможности.Истинските пробиви идват, когато някой използва новите технологии не просто за да възпроизведе онова, което е било преди, а за да измисли наново как би трябвало да работи той. В един момент появилите се преди части на пъзела може да направят взрив, комбиниращи се с последното парче. Пробивите настъпват като се постигне плътен пазар и организации с децентрализирани автономни структури, които обещават резултат, а не начин, по който той ще ще постигне.
Целта не е да се определи какво ще се случи, а да се напрегне умът да помисли за онова, което може да се случи. При едно справедливо разпределение на плодовете на машинната производителност хората ще се забавляват, образоват, полагат грижи и обогатяват живота си едни на други. А при фокус върху решаването на реални проблеми хората могат да изобретяват удивителни бъдеща.
Важно е да се осъзнае структурният модел – бъдещето се конструира преди да стане възможно да се купува. Бъдещето се създава от хора, които могат да правят и да измислят неща, и от онези, които могат да бърникат, усъвършенстват и прилагат изобретенията на практика. Това са хората, които се учат чрез правене. Уменията, необходими за оползотворяването на технологията, се разпространяват и развиват с времето в практикуващите я общности, които споделят експертните си познания помежду си. С времето тези умения се превръщат в рутинни и става по-лесно много хора да бъдат обучени да ги упражняват. Именно в този момент те започват да влияят върху производителността и доходите. Икономиката на споделянето и на ефективното използване на ресурсите, на превръщането на данните във физическа ефективност е бъдещето.
Добре дошли в ерата на платформите, създадени от независими приложения. Добре дошли в ерата на постоянният работен процес на обновление в невидимата им система от проби и грешки. Добре дошли в ерата на микроуслугите, които вършат само едно нещо, но го вършат добре, които комуникират с другите услуги и се добавят и променят с един клик. Добре дошли в ерата на алгоритмите с изкуствен интелект, които ни командват, събирайки и анализирайки огромни количества данни. Накрая хората ще живеят във вътрешностите на един огромен изкуствен интелект, който сега се ражда. Този глобален интелект няма да е независимо същество, а една симбиоза с човешките съзнания, живеещи в него и редом с него в положителния сценарий. В негативния нас просто няма да ни има.
Какво ни носи бъдещето и защо това зависи от нас – Тим О’ Райли