Старите най-остри проблема на по-големите училища в големите областни центрове са: адекватността на учебните планове, програми и съдържание; технологичното оборудване на класните стаи; ангажираността на учениците към учебния процес. За училищата с по-малко от 300 ученици в по-малките населени места основните проблеми са дисциплината и ангажираността на родителите.
В един клас се оформят три групи ученици – на ходещите на уроци, които са напреднали, им е безинтересно, от останалите една част се оказват назад (ако не ходят на уроци), а другата са демотивирани. И учителят, който кара по заложеното в програмата темпо, не може да отдели нужното индивидуално внимание за преодоляване на различията.
Програмата – тя е закована. В нея има един обем знания, който при всички положения учителят трябва да предаде. На практика много колеги се оплакват, че не им се дава свобода и трябва да „препускат“ през материала. Така не се създават по-дълбоки знания у децата, програмата просто не позволява това.“ Той смята, че учебната програма трябва да изисква по-ниско, базово ниво, да е ориентирана към практически знания и умения и да дава простор на учителя.