Героите са идеализирани личности. Една компилация от това как си представяме фигурата на националните герои. В образите са им вградени качества, които ги правят богове на революцията. Ние сами си ги създаваме и след това се гордеем с тях. Един вид положителна самоизмама, която успокоява душите ни.
Затова и ни е трудно да гледаме постановки като Тайната вечеря на Дякона Левски . Неприятно ни е да разберем, че революцията се прави от малцина, а останалите са просто пасивни участници. Или да ни показват колко възможности е имало да бъде освободен Левски, но сковаващият 5-вековен страх си е свършил работата. Най-неприятното за нас е мисълта, че в онази ситуация и ние най-вероятно бихме преклонили глава пред властта.
Левски в тази театрална постановка е жив човек със своите страхове, емоции и може би погрешни постъпки. С действия, които после са го тормозели. С колебания и размисли дали е прав. Да си водач не е лесна работа. Самата му позиция го е карала да бъде актьор. Сигурно в душата му е имало и гордост и високо мнение за себе си. Иначе едва ли би устоял на тези грамадни предизвикателства, стоварили се на крехките плещи на един човек.
Постановката ни показва и характерите на другите известни лица в драмата. И те са били изградени личности. С идеи, за които са се борели. Свободата на България е била тяхната кауза. Давали са от парите, времето си и са живели с претенциите, че имат право и да искат в замяна. Използвали са революционните идеи за лично величаене. Като силни хора, трудно са се съгласявали с другите. Дори са били готови да използват непозволени средства за да се борят с противниците си.
Странното, е че всички са били отчасти прави. България е нямало как да се освободи сама, а само съзнателно предизвиканата отчаяна, предварително обречена революция, с много жертви е можела да привлече внимание. Левски е създал комитетите, те са били задължително условие, но никой не знае дали и той е вярвал, че те някога ще бъдат напълно готови. Левски е дал организацията, която другите напълно съзнателно са използвали, като са хвърлили клечката в бурето с барут. И хубавото, е че са го направили, защото с изчакването на още няколко десетилетия, България може би изобщо нямаше да се появи на световната карта.