Пътуването винаги започва преди самото пътуване. Страшно много документация. Чакане на програма, уточняването и. Уреждане на транспорт до летище. Туристически агенции, които търсят евтини билети. Родителски срещи. Объркани имена на пътуващи. Замяна на приемни семейства. Купуване на подаръци. Подготовка на презентации. И още много въпроси.
Предварителната комуникация свършва и в един момент се оказваш на няколко часа от тръгване с неподготвен багаж и идеята, че трябва да смениш 2 самолета, за да стигнеш до желаната дестинация. Още по-голямото объркване изниква пред теб, след като разбереш, че първият от тях каца на един терминал, а следващият ще ни чака на друг терминал, намиращ се на едно влакче и един автобус разстояние. Както винаги следват няколко часа мъчително броене на минутите и безцелно шляене в безмитни магазини.
След повторна проверка на шенгенските власти. Едно от малките улеснения на пътуването с прехвърляне по летищата/ София-Мадрид-Лисабон/ е автоматичното прехвърляне на багажа на трансферното летище. Така, се оказваш без нуждата от чекиране на багаж и преминаваш по бързата процедура в зоната на новата португалска компания. Върнахме се във времената на идилията, преди самолетния бизнес да бъде завладян от евтините превозвачи. Тук получаващ храна по време на полета, а не ти се налага да я купуваш. Не ти се налага и да следиш килограмите на препълнените куфари.
Личи си, че сме в европейски съюз – взимаме си багажите и излизаме директно без проверки на лични карти. В залата на посрещачите ни посрещат шумните възгласи на португалските ни приятели. Нашите ученици са чакали тази среща вече 8 месеца с голямо нетърпение. Гостуването в България през февруари месец е създало ценни запознанства, които може да се превърнат в бъдещи приятелства. Сега те ще бъдат в обратната ситуация и ще са гости в португалските семейства. Звучи вдъхновяващо и в същото време малко притеснително. В главите им се въртят въпроси като този, как ще ги приемат, как ще се справят с предизвикателството на може би първите им самостоятелно взети решения извън семейното огнище.
Притесненията бързо изчезват, защото преди да стигнат до Алмада ще направят бърза обиколка на Лисабон и ще минат по известния мост, точно копие на Голдън гейт в Сан Франциско. Следва дълго пътуване до град Коста Де Капарика, защото в Алмада хотелите са пълни и за нас ръководителите ще се наложи пътуване до Алмада всяка сутрин и вечер. Рибарско градче с красив плаж на брега на атлантическия океан. Градче с хладни сутрини и вечери, студени океански води и красиви залези. За съжаление сгъстената програма не ни позволи да го разгледаме и опознахме добре само хотелските стаи. Много добър хотел, но бих предпочел варианта с по-лош в Лисабон. Еднакви разстояния, но си в красивата столица с хиляди възможности, дори в тъмнината на нощта.
ДЕН ПЪРВИ – След самотна вечер в голяма стая, следва богата закуска на шведска маса и абсурдно пътуване с междуградски транспорт. Попаднахме в задръстване и пълен автобус с пенсионери, решили че им е скучно у дома. В училището се влиза с електронни карти. Всеки ученик има такава. Официално посрещане с традиционни танци и песни. Още от този момент забелязваме колко емоционални са португалците. Те нямат нашите притеснения в показването на емоции и чувства. Прегръдките са нормален поздрав, а песните и шумните възгласи са отличителен белег. Средата е свободолюбива и учителите се стремят да не налагат силово своите изисквания, а учениците разбират и приемат границите. Дори малкото повишаване на тон е достатъчно. Създава се творчески шум в излишък, обаче я няма онази липса на желание за работа в прекалено уредените с правила и наредби образователни институции.
Веднага се гмурнахме в дълбокото – след откриването имахме и първото работно ателие по проекта. Бяхме подготвили мисли от миналото и настоящето, изречени от бележити сънародници. Прочетохме ги пред останалите и получихме съответните аплодисменти. Няма как тези запечатани фрази, да не отразяват част от индивидуалността и характера на всяка нация и въпреки това, доста от тях си бяха отражение на душевните общочовешки терзания, независими от държава и местоположение. Идеята, че хората са еднакви, с едни и същи емоции и проблеми в миналото, настоящето, и че ще си остане така и в бъдеще, се прокрадна настойчиво в гората от ръкописно написани бележки. Сякаш всеки беше оставил част от себе си в тази обща палитра.
Почивка за обяд в стола на училището. Иновацията е, че учениците отново използват своите електронни карти, а персоналът има електронна база от данни с предпочитанията на ученици и учители. Храната е приятна, а зеленчуковите крем супи са отлично попадение. Продължихме с кафе пауза- учителската стая си има барче, а доста често учителите използват стаята и за обяд. Всяко методическо обединение има своята част от стената за разлепяне на уведомления. Училището се състои от няколко филиала и в следобедната сесия посетихме един от тях, посещаван предимно от по-малките ученици. Направи ни впечатление грижата за учениците в неравностойно положение. Практически те присъстват на всяко по-голямо събитие и са неразделна част. Учениците са свикнали с тях. Малките ни приятели ни поздравиха с песни и стихове и ни подариха изработени от тях картички.
Продължихме със среща в кметството на един от районите на Алмада. Португалците са хора, които не обичат прекалените разслоявания в обществото. Или поне никой не парадира с тях. Потвърждава го и фактът, че социалдемократическата партия се смята за дясна в Португалия. В един момент след сваляне на режима на Салазар/малко ми прилича на просветените австроунгарски крале/, дори комунистите са били водещата сила. Тези районни кметства в Алмада приличат на социалните служби в България. Вътре постоянно влизаха възрастни хора, явно тук е място, където намират решение на част от проблемите си.
Вечерта завърши с изморително изкачване и посещение на статуята на Христос. Разположена е на най-високата точка в Алмада, висока е 28м и е поставена на бетонен пиадестал от 75м. До върха се стига с асансьор срещу билет от 5 евро. Копие е на статуята в Рио в Бразилия и е строена 9 години от 50 до 59 година. Знак на благодарност към Бог, защото е опазил Португалия от ужасите на втората световна война. Тази разходка в неформална атмосфера даде чудесна възможност за допълнително опознаване на участниците в проекта. Площадката е отлична позиция за заснемане и на мост 25 април., но Лисабон е малко в далечината, от другата страна на река Тагу.
ДЕН ВТОРИ - В салона на училището се бяха събрали доста класове на мотивационна среща с човек, поставил рекорд за книгата на Гинес. Преодолял 540 мили с кайт сърфинг от Порту до остров Мадейра. Явно беше добър мотиватор, защото предизвикваше емоции със своята презентация. Следобед имаше среща в общината на Алмада, където също има прекрасна гледка към Лисабон. Разходихме се до кея и след това по-тясна крайбрежна ивица, покрай изрисувани, изоставени сгради. Времето беше мрачно и доста постудувахме. След това се качихме по панорамен асансьор и се отправихме към традиционно заведение на пица вечер. Продължението го знаете – много песни и смях в чудесна атмосфера. Португалците умеят да създават положителна атмосфера. Обичат безгрижната обстановка на чаша сангрия, в приятна компания и приказка до късни зори.
Този следобед беше и ден за среща с миналото на Алмада. Посетихме два музея. Както и в Испания и тук маврите са оставили своя отпечатък. И са превърнали Португалия в типичен южен народ. Португалците бяха стриктни в изпълнение на написаното – щом го има написано, трябва да се изпълни, дори в друг ден. Затова и не ни остана време за друго извън проекта. Обаче не бяха много по-стриктното изпълнение на детайлите в програмата. Имаше голяма импровизация на момента, но това не ги притесняваше особено, защото главната идея на проекта, в който важните са учениците, а учителите са просто медиатори, вървеше гладко. Свободното изчакващо време идеално се вписваше като време за опознаване и размяна на опит .
ДЕН ТРЕТИ – Пътешествие до другия край на полуостров Сетубал. Манастирът в Арабида ни потопи в живота на португалските монаси. Изолираното място е идеално за усамотения живот на монасите. Красивите гледки са правели тежкият им живот в труд и молитви към Бог, с една идея по-лек и са укрепвали вярата им. Крепостта в Палмира е косвеното доказателство за битките и реконкистата на Португалците спрямо арабите през 12 век. Обядът в традиционен ресторант, включващ всевъзможни морски и други ястия от португалската кухня ни зашемети. Денят завърши с посещение в мол. В това отношение даже ги изпреварваме.
ДЕН ЧЕТВЪРТИ – Работното ателие, организирано от португалците, създаде екипи от ученици от различните държави. След лекция за вредите на микропластмасите, учениците направиха съвместни опити за извличане на микрочастици от пластмаса от продукти на козметичната промишленост. Екипите създадоха свои решения за борба с този проблем и излъчиха свои представители, които презентираха какво са измислили екипите. Между другото в румънския екип са най-добрите говорещи презентатори от проекта.
Втората част на сесията се състоеше от представяне на легенди от миналото на районите и държавите, участващи в проекта. Португалците бяха направили подкаст, в който по интересен начин, говореха за своето минало. Следобед посетихме военноморското училище на Португалия, в момента и НАТО база. Там се запознахме с живота на курсантите. Както и на други места и тук виртуалната реалност е доста напреднала. Учениците имаха възможност да управляват кораб и се опитваха да го паркират на кея. Втората група ученици имаше също приятно занимание и в международни екипи се учеше да кара кану. Казаха, че било незабравимо преживяване, макар и доста измокрящо. Сутринта имаше официална среща с директорът на училището., а вечерта завърши с официална вечеря, на която се раздадоха много подаръци и отново се отдадохме на магията на португалската кухня.
ДЕН ПЕТИ- Последни уточнения за следващите срещи по проекта. Очакват ни Румъния, в края на февруари 2020 и Полша, в края на март 2020. В този последен ден имахме разходка до Лисабон. Повозихме се на ферибота. Португалците ни бяха уплашили, че всичко е много скъпо, но освен градския транспорт/билет за рейс 3,40 евро, за Метро- 1.35 и за ферибот 1.80/ можехме да си вземем кафе са 0.80 евро и магнитчета за 1 евро. Цените не се различават с много проценти от България, като изключим услугите. За няколкото часа, прекарани в Лисабон, останахме очаровани от малкото видяно. Португалците са недоволни, че туристите са превзели центъра на града, но столицата е историческо световно наследство и трябва да се види от повече хора.
И като всичко друго , и това приключение има своя край. Хванахме такси/ за 4 човека излиза по 2 евро/ до хотела ни в Коста де Капарика. Последни мигове на учениците на летището с португалските си приятели и семейства. Сълзи в очите им и обещания, че Португалия ще остане в сърцата им с възможни гостувания още през следващата година и продължаване на висшето образование, плюс нови гостувания по ЕРАЗМУС+ в студентската сфера. Може да се говори, че европейските пари се харчат безсмислено, но програмите като Еразмус за обмяна на ученици, със сигурност постигат целта си и помагат в обмяната на опит, емоции и трупане на самостоятелност. Една седмица в европейско семейство е неоценима за нашите ученици и често променя мирогледи.
23:50 – самолетът се издига и оставя столицата на Португалия под краката ни. След 4 часа сме в Атина, 2 часа почивка и още 45 минути със самолет до Солун. Чакат ни с буса и след още 2 часа сме в Сандански. Светът не е чак толкова голям, колкото ни изглежда, щом другият край на Европа е на 8 часа разстояние от нас. Португалия няма да я забравим, определено ми харесват и емоционалните и добродушни хора и страхотната атмосфера на Лисабон и Португалия. Както се казва – до нови срещи !!!
П.П. Дейностите се финансират по линия на Програмата Еразъм+. За съдържанието носят отговорност единствено авторите. Европейската комисия и Националната агенция не поемат отговорност за начина, по който представената информация може да бъде използвана.