„Онова, което няколко министри не направиха за образованието у нас, го направи коронавирусът“. Този шеговит пост споделяха преподаватели във Фейсбук.
Имаха предвид въвеждането на онлайн обучение, за което у нас се говори от години, но засега се изчерпва със задаване на домашни работи по интернет, и то предимно в училища, за които се знае, че всички деца имат нужните устройства.
За кратко време обаче въвеждането на класна стая от вкъщи накара българските учители напълно да се пренастроят и да превърнат преподаването по интернет в мисия възможна. За жалост обаче, на две скорости – според технологичните познания и възможности на учителите, както и на децата. А това означава, че след края на епидемията учениците вече ще бъдат подготвени на различни нива, в зависимост от това доколко те и преподавателите им владеят технологиите. Някои от тях в момента просто диктуват нови уроци по вайбър или дават задачи, след което чакат отговорите да им бъдат върнати на имейл, което е далеч от онлайн обучението.
Платформите, чрез които се въвежда онлайн обучението, също издържаха по различен начин стрес теста. Чуждестранните като Google classroom, които са свикнали на многобройни посещения, се справиха. Българската shкolo, която заради нарастването на посещенията си над 20 пъти не устоя на напъна, се сриваше през броени минути. В нея са електронните дневници, което позволява децата да бъдат не само обучавани, но и оценявани, затова и десетки преподаватели избраха нея.
Платформата Уча.се, която обяви в понеделник, че прави безплатен достъпа до 16 000 видео урока, също претърпя срив. Досега в нея се влизаше платено, като отделни училища заплащаха абонамента на всички свои ученици, защото там уроците се преподават много ясно и нагледно чрез анимации. Достъп до електронните си учебници направиха и няколко издателства – „Просвета“, „КЛЕТ България“, която купи популярните „Булвест“ и „Анубис“, както и издателство „Домино“, което има учебници само по отделни предмети. Повечето от тези платформи също се сринаха през първия ден.
Във връзка с това и доброволци публикуваха пътеводител на българското училище в света на дигиталното обучение. Автор е Стоил Стоилов, който дава съвети коя платформа да изберем в зависимост от целите си – дали искаме да даваме инструкции на учители, да преподаваме или дори да оценяваме. Има и отделни платформи, които са само с качени учебни материали, към които преподавателят може да насочва учениците си. Такива са например Кан академи и Уча.се.
Кан академи е международна платформа за видео уроци, като напоследък част от тях са преведени и на български. Поддържа и възможността за създаване на виртуален клас. „Уча.се“ съдържа предимно образователни ресурси, преразказани с анимации и по друг начин.
Учителите могат да използват и някои от най-известните платформи за конферентни разговори, като създават виртуални класни стаи. Една от тях е zoom. Тя е и най-лесната за употреба – учителят трябва да си направи профил и да изпрати линк към учениците. Тази на Майкрософт, която се препоръчва МОН, е много добре направена, но може да се окаже сложна за начинаещи потребители.
И друго нещо се случи – родителите и учениците разбраха, че да си учител не е толкова лесно начинание…
На хиляди педагози и администратори им се наложи за точно един уикенд да създадат дигитални класни стаи, да съберат учениците си и да прекроят изцяло учебния процес, за да може той да се случва дистанционно. А това бе само първата стъпка от процеса по пренасяне на ученето в „облака“ – след това всички трябваше да свикнат с причудливостите на ученето по интернет, да създадат и поддържат дисциплина, да се справят с факта, че дори и при най-добро желание някои процеси, които са лесни на живо, отнемат много повече време от дистанция.
Никога преди не съм си задавал въпроса – колко труд полагат учителите, за да преработят цялата информация и да ни я дадат. Имало е часове, в които съм си говорел и пречел несъзнателно. Сега обаче се случи нещо, което ме разтърси до основи… Обяви се извънредно положение, всичко се скри по домовете, но именно учителите не спряха своята работа и то по доста странен и нов начин. Подценявахме техните възможности, смятахме, че много от тях не могат да се справят с IT – технологиите, но те ни „скриха шапките“, както се казва…
Изпитвам огромно уважение и респект пред учителската гилдия! В обръщението на Министерството се казваше, че всеки от нас е длъжен да прояви най-висока степен на отговорност към обществото. Смятам, че за пореден път учителите доказаха своята готовност да направят и невъзможното да не загубим – ние, учениците (техните неродени деца). От своя страна всички ние се мобилизирахме, като при военно положение, и доказахме, че можем да учим, стига да бъдем провокирани и да ни се гласува доверие! Благодарим на всички наши учители за огромните усилия в цялата тази, граничеща с лудост, ситуация!
Възрастен, зрял човек започвайки работа, ако няма кой да го въведе е изгубен сам. Какво остава за децата да се опитват сами, без помощ. И в случая тя идва от семейството. Доста родители ще се образоват покрай това. Но за тези, които работят доста си е неприятно. Връщайки се от работа първо влизат в час, четейки за какво иде реч, за да могат и да помогнат. Направо 2 ра работа – учител…Никой не се е родил научен. Докато учиш можеш да сгрешиш. Нормално е, но учителят е учил как да научи децата да учат и прилагат наученото. Доверете се на учителите на вашите деца. Оставете децата си да бъдат самостоятелни и отговорни. Всичко останало говори за силно подценяване на способностите и качествата на собствените ви деца.Да помогнеш е различно от поемането на чужди задължения.