Когато родът е силен и хората се сдружават лесно, трудно ги огъваш. Заветът на хан Кубрат. Когато родът не работи, но все пак има семейство, мъж и жена, обединени от любов, са по-силни, защото са си опора. Дори единият да загуби работата си или да се разболее, другият поема. Когато си сам, е много лесно да си уязвим, зависим, изпълнен със страх за старините си, склонен да правиш компромиси, за да си част от общност, която ти дава мнима сигурност.
Сегашните деца, т.нар. милениъли, методично биват фокусирани върху удоволствията. Вниманието им да е в удоволствия, а не в решаване на лични или обществени проблеми. Внушава им се да не си хабят енергията и парите за отговорности, а да се отдават максимално на живота, да „изживяват мига“ с подменено съдържание. Да не дават от себе си, а само да вземат, или както аз го наричам: „живот като в реклама“. Като гледа човек рекламите, все нещо му „дават“. Така не ти остава време да се обърнеш навътре и да си зададеш въпроси като: „Кой съм аз?“, „Откъде идвам и накъде отивам?“, „Аз това защо го правя?“. Прекъсва се връзката със себе си.
Също тече внушение да нямаш собственост. Милениълите не искат да притежават апартамент, къща, кола. Искат да наемат, защото така могат да са мобилни и независими, днес да учат тук, утре да работят на друго място и т.н. Ползваш и не поддържаш. Мобилност, удоволствия и самота, защото другите хора и връзките носят проблеми и отговорности. Последствието е, че се прерязва връзката им с корените. Домът и идентичността, корените, които те крепят и ти дават стабилност в трудни моменти, се рушат методично. Като резултат тези деца са блокирани и объркани. Те стоят фиксирани в удоволствията, несигурни и нестабилни, понеже няма на какво да се опрат. Без корени човек става като пухче на топола, накъдето го духнат, натам се носи. Колкото са по-здрави корените, толкова е по-здрава короната.