От години елементарните училищни правилата се потъпкват.
Постепенно санкциите за всякакви дребни и не толкова дребни нарушения започнаха все по-трудно да се прилагат.
Спомням си случай, когато за уж безспорна “забележка”, родител води дело пет години в административния съд. Накрая го загуби, но беше важно за него.
Сега учениците закъсняват за час, нарушават правилата разписани в училищния правилник, пушат на територията на училището. Липсата на домашно или неподготвеност за час е нещо като намигване.
Грубото отношение към учител или ръководство е честа практика.
За облеклото, с което се идва в училище споровете са ежедневие.
Не е рядкост агресивното общуване между съученици или физическата саморазправа.
По-лесно е било да излезеш жив от война, отколкото да се прибори учител с взимането на телефон от ученик.
Изключително е сложна системата за налагане на санкции на ученик, за каквото и да е. Да доведеш родител в училище, за да се запознае и разпише за санкция си е сериозно преживяване.
Все още има и разбрани, подкрепящи и конструктивни родители.
Повечето обаче са спорещи, несъгласни, търсещи правата си, за нарушените от децата им правила.
Лесно е да се каже, че всичко е превенция, защото в повечето случаи нарушенията са сериозни, остават ненаказани, гледа се “безсилието” на училището. Което безсилие съвсем бързо прераства в безсилие на държавата.
И така си расте едно безгрижно поколение с усещане за липса на ненаказаност, неуважение към приятели, учители, общество, но и към родители.
Трябва изключително бърза промяна на системата за стимули и санкции в училище. Промяна както в законодателството, така и в наредби и правилници.
Тук не опира до оценка за поведение, а до сериозно спазване на задълженията от страна на ученици, родители, учители.
Не бива никога да се забравя, че училището е задължително до 16 годишна възраст, което го прави и с задължение за спазване на правила, на правата на всички участници в него
Мнение от Интернет