Настават времена на големи размествания и преразпределение на народите във всеки един аспект. Комбинацията от икономически рискови действия и институционални провали изправя индивида пред потенциално смазващи лични проблеми. Изплуват неподозирани дълбинни фактори, потребности, индустрии и цяла невидима икономика, стояща извън парите. Промените в социалния и културния живот водят до падащи и намаляващи ограничения. Но навсякъде съзираме нарастваща яснота, висока степен на несигурност, комплексност и конфликти в резултат на постоянно предоговаряне на задачи и професионални дейности. Появява се индустрия на самотата, синхронизация и заличаване на граници. В науката се появяват капиталови оръдия на знанието, дори мета-машини, машини за създаване на машини, улесняващи бързото сътрудничество. Комбинацията от учени, оръдия, комуникация и сътрудничество разширява базата от знания, променя и измества всякакви граници. Съчетаването и комбинирането на различни неща води до повече иновации, връзки и напредък.
Съдържание на Богатството
Съдържанието на това, което удовлетворява страстното желание, е полезност, форма на благополучие или може да се размени за друга форма на благополучие. Ако се управлява желанието, това създава богатство, система на богатството.
Три Вълни на Цивилизацията
Аграрната цивилизация произвежда малък излишък над голото препитание. Земеделието ражда елитите за разделението на труда. Индустриалната цивилизация съчетава енергията на твърдото гориво и машините със силата на гърба, изискваща повторящата се дейност. Тя поражда фабриките, урбанизацията, секуларизма, производството, образованието, медиите и културата. Тази организация е богата. Ползването на това създава сблъсък на елити. Основана е на принципите на стандартизацията, специализацията, синхронизацията и концентрацията. Централизацията и максимизацията на мащаба винаги започват с производство и стигат до употребление. Всичко се опира на идеите на Декарт, Нютон и Просвещението. Третата вълна, епохата на знанието, заменя традиционните фактори, заменя труд и капитал с рафинирани знания. Тя демасовизира производството, пазарите и обществото, придобива плосък характер на организациите, заменя вертикалния преход към мрежи и алтернативни структури. Производството се превръща в сравнително проста дейност с ниска добавена стойност, поддаваща се на комодитизация. Нематериалните функции като финансиране, проектиране, планиране, проучване, маркетинг, реклама, разпространение, управление и услуги се оказват по-трудни и с по-висока добавена стойност. Възниква комбинация от упадък, иновация и експерименти, и хората пробват нови неща. Приемникът е разтърсен до основи при сблъсък и никоя система не може да се утвърди без приемно общество и съответна култура. Първата вълна отглежда неща, втората прави неща, третата разчита на услугите, мисленето, знанието и преживяванията. Всяка система поражда различни форми и количества богатство, има различни екологични и културни последици и формира три радикално различни начина на живот.
Синхронизация и Десинхронизация
Появяват се все повече тесни специалисти и оттам се увеличават разходите за интеграция. Иновациите се получават от създаването на въздух, търсене, обем и търсене. Временни, интердисциплинарни групи, традиционното разделение на труда се размива, доходите се преразпределят. Дълбочинни фактори като време се ускоряват все повече и повече и синхронизацията става важна. Получава се десинхронизация, системата може да понесе определен процент аритмичност и асинхронност. Когато се получи ускоряване в част от системата, се получават сблъсъци и разминаване в отделите на системата. По това се използват партньорите, между фирмите, между самите сектори и нужната креативност.
Синхронизацията в една част води до десинхронизация в друга част. Това създава цели нови индустрии на синхронизатори. Системата се нуждае едновременно от синхронизация и определена степен на десинхронизация. Нещата се усложняват, хвърлят се пари за преодоляването на препятствията пред синхронизацията и различната скорост на движение във времето. Десинхронизацията понякога се налага отвън. Ликвидирането на разминаването изисква нови системи за информационни технологии. Те променят темпото, ритмите и синхронизиращите равнища в организацията. Неравномерното, ускоряващо се темпо на промяна и десинхронизация води до криза. Днес сме ангажирани с множество задачи и множество паралелни фокуси на внимание и паралелност на процеса. Обработва се повече информация на по-висока скорост и всичко бавно отекчава. Има натиск за повишаване на скоростта. Не всеки интервал от време сега струва повече пари от предния такъв.
Може да създаде повече богатство. Наблюдава се фрагментиране на стандартните времеви пакети. Вървим от безлично колективно към индивидуално време, успоредно с движението към персонализирани продукти на пазара. Работата, пазаруването и банкирането ще могат да се извършват асинхронно по всяко време. Дори гледането на телевизия с възможността за съкращаване и монтиране на програми, достъп до тях, когато поискат. Също с разминаването на границите между работно и семейно време. Нерегулярност в отношенията ни с времето освобождава се от ограничения и регулярности, но се увеличава непредвидимостта и нуждата от координация. Има преход към непрекъснат трудов поток 24/7. Ние накъсваме времето на все по-малки единици с помощта на електронната инфраструктура. Изгубва се предвидимият пик.
Взаимосвързаните промени, като това, което се изгуби възможността на тези единици, са възможността на тези единици. По ускорението нерегулярността и непрекъснатият трудов поток води до по-бърз поток от продукти, хора, места, отношения и идеи за еднократна употреба. Постоянните и дълготрайни организационни структури преминават към еднократни, краткотрайни организационни форми. Днес времето става по-важно, но абсолютната пунктуалност е от по-малко значение, разделена на равни интервали. Така че днес им се изгубва това, че е възможността на тези единици. Синхронността между институции и организации, напрежение между синхронизация и десинхронизация, хиперускорение, нерегулярност на времето, отслабеност, зависимост на производителност и време, ценните времеви интервали, способността за контрол над все по-малки и все по-дълги времеви интервали води до социални , културни, психологически и икономически последствия.
Пространството
Географията на богатството непрекъснато се сменя и разширява. Все едно се получава някакъв затворен кръг и отива все по-назапад. Днес имаме едно ничие пространство. То става почти без значение. Толкова се смалява. Парите отиват там, където се предлагат най-добрите условия. В местата с висока добавена стойност. Не само големия кръг, но и на месеца, на националния път. Локално равнище, парите непрекъснато се преначертават, като някакви вълни пращат на върха и в забвение градове и региони. Преместването е толкова лесно, бързо, ускорено и улеснено. Зони, характерни с акумулирано знание, елитни университети, ниски комуникационни разходи, развити технологии, добър климат, високо качество на живот, инфраструктура. Дигитализацията помага локализационните фактори да губят значение, малки продукти, битове. Самите пространствени формирования се променят, границите се размиват, решенията се взимат на регионално равнище, регионите получават все повече автономност, образуват се трансгранични региони, повече свързани помежду си, отколкото със собствените си държави. Появяват се нови икономически мрежи, като летоиди.
Знание и Информация
Знанието е изключително. То е неизключващо. Милиони го използват едновременно, а то не намалява нематериално, нелинейно. Малки от това, което е използвано, във всеки от крития водят до огромни резултати, релационно, свързано с други сегменти знания, съчетано, колкото повече, толкова повече разнообразни, полезни комбинации, лесно преносимо, едно и нула, компресира се, съхранява се в малки размери и пространства, разпространява се, не може да се задържи, скрито, споделено, изразено, неизразено, не може да се разпространява без да се компрометира, тяхната рядкост. Информационните блага са неопределени по отношение на своята стойност. Колко знае света, как се променя запасът знания, каква е цената му, каква част от него струва да се знае, знанието е неизчерпаемо. Всеки от нас притежава определен резервуар от знание, явно, неявно, фоново, жизнено, важно за всекидневния живот, което непрекъснато преместваме, добавяме, изваждаме, комбинираме, пренареждаме, съчетано с думи, образи, спомени, емоции, непрекъснато се губи, забравя, видоизменя, постъпва ново такова.
Днес има създаден глобален мегамозък, който е външен и е в пъти по-голям от знанието във всички хора заедно. Не само се разширява, но и се променя и начинът на организацията му, достъпът до него, разпространението му, едно голямо допълнение към мозъка, към тези търпиците ни. Ден, в който няма да е нужно да се помни. Лошото е, че с увеличаването на темповете на трупане на знания се увеличава и анархознанието, остарялото, загубилостойно знание. Със всяка изминала секунда намалява точността на знанието ни. Това означава неадекватни решения, паралелите с миналото се разпадат, информацията е обичана, е огромна и комплексна, скоростта е безпрецедентна, сблъсъците на промяна огромни. Всичко води до неверни решения, основани на непълни, подвеждащи данни. Разрастват мрежовите индустрии, неизчерпаемият характер, демасовизацията, глобална преносимост.
Истината и Филтрите
Четири предизвикателства преди комунистите. Липсва рамка, поглед върху цялото, филтриране, но какво е филтрирането? В степен може да се доверяваме на знанието как да решим този въпрос и кой решава как да го решим. Истината е дефицитна, защото са убедени и вярват в това. Шест филтъра: консенсус, общо предкото е стадната истина, дълбата, съгласуваност. В том един факт е съгласуван с другите, този факт трябва да е истинен. Авторитет, вярваме, а и той често е споделен или разпределен, разчитат на имиджа откровения, просто съществува. Дълготрайност, издържава е теста на времето, наука, проверявано е, издържава е на експерименти, може да се самокоригира. Появяват се различни движения, опитващи се да дискредитират науката, радикалисти, политици. Успорват сърцевината, постмодернисти, всичко относително, екология за съкратената наука и обезценяват, като значим критерий, мениджъра на истината.
Променят филтрите, защото човек мисли по този начин. В скоро време картата на познаваемото ще стане полусираща мрежа от постоянно менящи съобразования. Събирайки заедно различни потоци от личен опит и ноу-хау, могат да се съчетаят временни, нови идеи в мисленето и вземането на решения. Има повишена креативност и интензивно въображение. Комбинираме заедно промени, след това включваме разпадащи се на части данни в по-малки панели, придавайки им по-голяма нетраеност. Класифицирайки се за това, че има много хората, които са възможно да се същи. Комбинираме си по-различен начин, умножавайки вариантните сценарии, нови модели, по-високи нива на абстракция, трупаме повече знания
Скритата Непарична Икономика
Това са хора в скритата непарична икономика, създаващи и размениващи блага извън паричната система. Те произвеждат поне колкото и другата икономика и ги произвеждат за собствено ползване или за оздравяване. Във фашта всички най-важни, това ще се изглежда. Те са най-важни неща, които правим заради силно персонализираните ни нужди, заради цената, заради социалната стойност. И създаваме стойност, която споделяме с познатия и непознатия, безплатно, безвъзмездно. Всички съвместни дейности се вършат в името на социалната солидарност, ако ги включим в сметката, те би скочила драстично. Колкото повече селени от бедните страни влизат в паричната икономика, толкова богатите правят удобство. И обратното и навлизат в просуматорската.
Здраве
Днес пациентите са затрупани с недостъпна преди медицинска информация, варираща по степен на обективност и надеждност. Променят се отношенията, поощряват се пациентите все повече да поемат грижа за себе си. Не се гледа на лекаря с предишното страхопочитание. Те изостават бързо, няма време. Комбинацията от демографски ситуации, високи разходи и повече знания води до това, че това е нещо, което не може да се пренебрегне. Те дори инвестират парите си в нови технологии, домашно лечение, постигат по-добри резултати в непаричната икономика, но и понижават разходите в паричната. Най-добрата инвестиция и обучение е как да бъдем по-добри просуматори на здраве
Трета работа.
Освен платената работа и незаплатената домашна работа, се появява трета от фирмите, възползващи се от просуматорството. Те работят и рекламиращи тегло като облегчение на клиента, но едва след като извърши известна допълнителна работа, спестявайки разход на фирмата. Компаниите откриват все по-интелегентни начини да накарат клиента да работи за тях, направи си сам. Прехвърленото на труда от производителя на просуматора е новата територия на аутсорсинга, нови онлайн услуги, конкуренция, смъкване на цени.Смъкване на цени би трябвало да възмезди клиентите, но… Сега не е така. Получава се намаляване на разходите чрез обременяване на дълг с незаплатен труд.
Просуматорите купуват инструменти и технологии за да увеличват своята продукция. Цялата дейност се стимулира от интернет и ТВ програмите. Купуват, а после придобиват, прибавят труда си към това. Това е способност да правиш повече за себе си, семейството си, оттегляйки се от пазара. Изпълняваме сами задачи, за които иначе не трябва да правим. Къде би трябвало да плащаме? Получава се огромна сума, инвестирана в технология и незаплатен труд. Асуматорите постоянно прекрачват граници и започват бизнес с това, което им е било само хоби. Допринасят, стартират, дават начало на цели индустрии, добавят в целенасочено фирмите инструменти за модифициране, адаптиране, подобряване, персонализиране, осложняване, обогатяване. Това, което вършим без пари, ще оказва все по-голямо въздействие върху това, което правим с пари.
Друг вид безплатен обяд е предоставянето на собствен капитал, коли компютри, безвъзмезно да бъдат използвани от други и за да бъдат доставени на помощ на други. Използва се на използваемия капацитет на машините. Интернет ще направи възможно и временни групирания от всеки вид. И извършване на просуматорски дейности, отваряне на временни, нови пазари, нови технологии. Диверсифициране. Бизнеса и държавата могат да се възползват като феномена на безплатен труд. Възможно е малка компания или неформална група от хора с нищожно малък софтуер да пренесе значителни обеми дейности. от паричната в непаричната економика, да демаркетизира или маркетизира цяла индустрия, може да бъде, може и след това да я продаде, може да я събере, може и след това да я продаде. Представете си време, в което хората ще даунлоудват инструкции от интернет и ще притежават технологии тип домашна фабрика.
Ще станем свидетели на все по-децентрализирана икономика, с милиони обменящи и просумиращи продукти за себе си хора, едновременно блага за другите, с брой малки предприятия с авангардни инструменти и високи технологии, машини създаващи машини по инструкции в файлове, знания, образование, непрекъснато научаване, не се контролира и не се ръководи от никого, нужен е гуру, знаеш малко повече, в течение на времето ролите могат да се разменят, социален процес, приятел, познат, помага, използването на любопиството и възприемчивостта, дръстично намаля бариерата, свободното споделяне на компютърни умения увеличава производителността, разпространението на доброволно знание , ускорява нещата, взаимното обучение променя нещата.
Просуматорски ефект
Първо, трета работа е самообслужване, купуват средства за производство, отдават ги под наем, маркетизират и демаркетизират продукти, подобряват жилищната среда, доброволци, предоставят ценна, безплатна информация за фирми, увеличават мощта на консуматорите, ускоряват иновацията, безплатни учители, съвети, създават знания в киберпространството, отглеждат деца. Знанието и новите технологии тласкат напред. Част от знанието е производство на изкуство и развлечение. То достига и до най-затънтените краища, със строги ограничения, чувства се несигурна. Америка експериментира с нови идеи, социални структури, ценности, самото разнообразие допринесе за различните пътища.
Масовостта е минало, Евангелие на промяната, всички известни начини на живот, убеждения, съвременни, по необходимост, нова система за богатство, нов начин на живот.
Днес всички вътрешни институции са в криза, разпадат семейство, образование, економика, здравеопазване, пенсиониране, политика. Цели общества зависят от клатушкащи се, скърцащи институции, усилва се конвергенцията на национални и глобални кризи, комбиниран ефект, усилваш ефект. Едни части забързват, все повече други изостават. Бързите комуникации обвързват света, размиват граници. Знанието остарява, препъва се в преградите на старите институции. Всяка промяна има свои и собствени ефекти, но комплексните промени, които ще срутят институциите и ще ни пратят неподготвени в едно странно икономическо и социално бъдеще, комплексност, разнообразие, Взаимовръзки и бързина на промените увеличава се под специализацията, функционалност на компоненти и среди и прекрачваме границите на относителната простота, еднообразие, стандартизация, масовизиране.
Живота се базира на нови равнища на икономическа и социална комплексност. Конвергенцията между ускорение, десинхронизация и реглобализация плюс ново знание в вид на цунами води до имплозия на институциите. Решението е малки, хлабаво свързани мрежи, вземащи бързи решения, разместват се столовете, трябват значителни промени в функции, технологии, финансова структура. Необходимо е създаването на нови организации, социално експериментиране, сблъскващо с недостатъчно ресурси, съперничество, подозрителност, цинизъм, глупост. Координатори, получаващи пари и купуващи подбрани услуги. Иновацията се стимулира от лидери или от милиони социални изобретатели, организационни рискови предприемачи, практични мъже и жени, по-образовани, имащи достъп до по-добри инвестиции. Върху всички инвестиции. Капитализма се променя и започва да съдържа повече собственост от нематериален тип.
Революционното Богатство – Алвин Тофлър