Движението и промяната са основни аспекти на човешкото съществуване, които се проявяват във всички аспекти на живота. Те са не само физически процеси, но и метафизични концепции, които определят нашето разбиране за света и нашето място в него. В текста се разглеждат различни аспекти на движението и промяната, както и факторите, които ги пораждат.
Движението като Енергия и Равновесие
Движението е описано като концентрирана енергия, която се предава чрез масата на частиците. За да се създава положителен потенциал, положителен полюс, се отнемат отрицателни частици. Това създава движение на отрицателната част към тях. В напрежението и положителните личности има недостиг на отрицателни частици, което води до поемане на отрицателните емоции на другите. “Движението е концентрирана енергия, предавана чрез масата на частиците. За да се създава положителен потенциал, положителен полюс, се отнемат отрицателни частици.”
Творческото Движение и Промяната
Творческото движение е необходимо за възстановяване на хармонията и преодоляване на разликите в системата. След като има разлика, трябва и действие към преодоляването на тази разлика. “Творческото движение, за да се достигне отрицателното отново до плюс единство, е необходимо, за да се върне предното състояние на хармония.” Това движение е насочено към възстановяване на равновесието и хармонията в системата.
Страданието като Двигател на Промяната
Страданието е онова нещо, което ражда потенциалната разлика, прави празната част от нас и създава напрежение, кара, принуждава към действие, за да запълниш празнотата и получиш ново единство. “Страданието задейства търсенето, как да направиш страха по-поносим, да върнеш единството.” Страданието създава стимул за действие и промяна, като кара хората да търсят начини за преодоляване на болката и възстановяване на хармонията.
Любовта и Движението
Любовта е действие, което лекува болката и създава ново единство. “Любовта лекува болката. Чувството, че си ценен в очите на другите, като им помагаш.” Любовта създава движение и динамика, като хората дават и получават енергия, създавайки симбиотични системи с обектите на любовта. Това движение е насочено към поддържане на енергийното равновесие и хармонията в системата.
Действие и Смисъл
Смисълът на живота се намира в действието за обща кауза, което поражда чувство за ценност и значимост. “Смисълът е действие за обща кауза, живот в действие, чувство за ценност.” Движението поражда ново движение, като множество малки движения водят до голямо изравняване и хармонизиране с цялото. Това движение е насочено към създаване на нова енергия и поддържане на динамичното равновесие.
Движението и промяната са неразделни аспекти на човешкото съществуване, които се проявяват във всички аспекти на живота. Те са породени от различни фактори като страданието, любовта и творческото движение, които създават енергия и динамика, необходими за поддържане на равновесието и хармонията в системата. Чрез действие и движение, хората могат да намерят смисъл и значимост в живота си, преодолявайки болката и страданието и създавайки ново единство и хармония.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Движението е концентрирана енергия, предавана чрез масата на частиците. За да се създава положителен потенциал, положителен полюс, се отнемат отрицателни частици и се създава движение на отрицателната част към тях. В напрежението и положителните личности има недостиг на отрицателни частици, което води до поемане на отрицателните емоции на другите. Те могат да дадат от своята енергия, получавайки част от отрицателната енергия на другите. За да има енергия, трябва да има непрекъснато движение. Фотони отнемат отрицателни частици, сами или чрез отнемането им от другите, и предават своята енергия за намаляване на отрицателните частици и неутрализирането им в атоми.
Непрекъснато разрушаваме равновесията, за да има движение към нови равновесия. По-сложни и нестабилни системи с повече частици в неравновесие изискват повече изразходване на енергия за поддържането на системата. Повече движение и динамика се наблюдават, докато човек с отрицателни емоции отнема от енергията на другия човек. Вампирната енергия може да превърне другия в отрицателен полюс, ако не е силно положителен.
Сами създаваме положителен потенциал чрез отнемане на отрицателни качества и лесно можем да създадем движение, отдавайки енергия и държейки положителния потенциал. Постепенно се прикачват отрицателни частици, лесно и трябва да се пазим от тях. Те премахват положителните полюси и постоянно търсят енергия за черпене. За положително равновесие само получават и колкото по-лоши стават, толкова повече се нуждаят от енергия, за да вземат повече и повече и да запълнят отрицателните дупки.
Недостигът и хвърлянето на все повече отрицателни емоции и частици, крадейки енергия от другите, увеличава потенциала. Постоянното преобразуване на съществуващата енергия в променлива енергия на потенциала е необходимо. Естествената енергия и постоянният ток, като природните ресурси, не изчерпват работата и дейността. Те са естествен причинител на разлика. Движението в двете посоки, положителните емоции за черпене на енергия и увеличаване на положителния потенциал, успехът и същото помагането поемат върната енергия на благодарност. Давано и връща, така се запазва динамичното равновесие и моментите на равновесие.
Положителните емоции винаги правят положителния потенциал и генерират енергия за даване. Това е енергия от нищото, създадена от самосебе си, от вас. Тъмнината е естествено състояние, равенството и липсата на движение. Положителният потенциал трябва да се поддържа в непрекъснато захранване с енергия. Равенството чака някой да даде, но това значи и да загуби част от себе си, да страда, за да има движение. Някой трябва да понесе от страданието, за да започне да се раздава, за да изкара системата от забравата и да даде възможност да се установи на ново ниво. Има риск да слезе надолу, но и възможност за успех.
Движението създава. Дейният човек преработва много естествена енергия и я прехвърля към другите, и тя се множи между хората. Целта е да се създаде нова енергия за сметка на естествената. А за това е нужно движение. Като дадеш енергия на другия, ще има по-малко съпричастност. Хвърляне на отрицателната част, които са неутрализираната част от отрицателната част, са изведени предварително и не могат да хвърлят. Колкото е по-голяма отрицателната дупка и незадоволените желания, толкова нараства и жаждата за енергия, за да задоволяваш, за промяна. Увеличава се вредността от нея.
Трябва някой да се жертва и да даде начален тласък. Като даде енергия и загуби, а някой да я получи в издишък и той да започне като оборотен капитал, да създава движение, чрез което може да се образува и нова енергия. Тя да се инвестира и така нататък. Тласъкът е даден и в момент загубилият може да получи дял от новото, като стане достатъчно. Неговото даване ще е като магнит за излишъците, нуждаещите се от движища сила за прекалената натрупана енергия. Може или не може да се оползотвори ефектът от сам човек. Частта и на място и няма свой потенциал от стремящи се, страдащи, мотивирани, отрицателни частици, имащи нужда от положителна енергия.
Движението поражда ново движение. Множество малки движения, въпреки че част изчезва по пътя, крайното движение е по-голямо, пъти свършва в голямото изравняване, толкова по-голямо, че поема всяко движение и то изчезва, за да се хармонизира с цялото в едно общо голямо движение. Отвън се отнема нещо и поражда движение нагоре. Там поема повече отрицателни частици, отколкото може да понесе, и пада стремително надолу, събира отрицателни сили, но вътрешното, в минуса, създава налягане, чакащо да се изкачи нагоре. Трябва по малко пространство. И понеже дупката привлича тези отрицателни енергии, създава налягане, превръщащо се в движение. Лесно може да се въздейства на минуса, понеже лесно може да се попадне в влиянието на плюса. Под влиянието на плюса има прекалено много минуси.
Всичко следва да се държи едно за друго. Привидно случайните срещи са логична възможност. Точно в решителните моменти стават посредници към другите моменти и събития, които трябва. Изпитанието някога ще доведе до успех, ако ги следваш. Жестоко е да изгубиш своите звезди, ориентири, водещи по пътя и да почнеш да се съмняваш в тъмнината, сам, ясен, самотен. И да се опреш и да изпиташ в заслепение погрешни звезди, да изпаднеш в лудост без сила, идваща от постоянството на звездите и тяхното светене. Съмнението си е само негово, щом го прави, мисли и съществува. Всичко друго се придобива. Лошо е да попаднеш в епоха на съмнение. Самосилните оцеляват, намерили опора в себе си. Понеже външните ги няма, любовта е нужна, за да има смисъл. Показва на другите и тяхното отношение, признание. Смисълът е действие за обща кауза, живот в действие, чувство за ценност.
Движението като енергия и равновесие е основополагащ принцип, който определя нашето съществуване и взаимодействие с вселената. Чрез разбиране и прилагане на тези принципи, можем да постигнем хармония и баланс в живота си. Движението не е просто физически процес, а метафизична концепция, която разкрива дълбоки истини за човешката природа и нашето място в света.