дълбоките философски и психологически аспекти на човешката душа и нейното взаимодействие със света.
- Самосъзнание и Смърт: Човешката душа осъзнава своята смъртност и съществуване в контекста на други неща. Тя може да приеме различни позиции спрямо тях – да ги отрече, приеме или преодолее.
- Митологичен Образ на Света: В ранното детство човек създава митологичен образ на света, който му помага да разбере и приеме непознатото и плашещото.
- Религиозност и Абстракция: С развитието на интелекта и разума, човек започва да се съмнява в религиозните догми и търси нови абстрактни теории за света.
- Скептицизъм и Материализъм: Скептицизмът и съмнението водят до загуба на религиозната вяра и преход към материалистичен светоглед, който също е подложен на съмнение.
- Енергия и Динамика: Всичко в света е в динамично равновесие и трепти, излъчвайки енергия. Процесите са обратими и произволни, свързани с скорост и енергия.
- Свързаност и Интеграция: Чрез свързаността на числата и абстрактните теории, човек достига до ново разбиране за света, което включва и религиозни аспекти.
- Ентропия и Енергия: Ентропията и енергията са ключови концепции, които определят динамиката на системите и тяхната устойчивост.
- Самота и Единство: В крайна сметка, всичко се свежда до индивидуалната самота и стремежа към единство и свързаност с другите.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Човешката душа е сложна и многопластова, осъзнаваща своята смъртност и съществуване в контекста на други неща. Тя може да заеме различни позиции спрямо тях – да ги отрече, приеме или преодолее. Това осъзнаване на смъртта и съществуването е основополагащо за нашето разбиране за света и за нашата вътрешна същност. В този контекст, душата ни се стреми да преодолява, има воля, сила и историчност с минало и бъдеще.
В ранното детство, човек създава митологичен образ на света, който му помага да разбере и приеме непознатото и плашещото. Този образ е проекция на душата му, макар и да не го разбира напълно. Детето се отнася към света със страх, преклонение и обожание, превръщайки всичко в култ, догма и религия. Този процес превръща непознатото и плашещото в обясним свят, който може да бъде грешен, но е разбираем, познат и траен. Тази твърда увереност и инстинктивен морал правят живота поносим и премахват страха от неизвестното.
С развитието на интелекта и разума, човек започва да се съмнява в религиозните догми и търси нови абстрактни теории за света. Разумът заема господарска роля, интелектът се съмнява и търси навсякъде. Опората на вярата е загубена, но в разума и на практическата енергия е дисциплината. Тази дисциплина може да бъде насочена само навън, като човек създава нови модели и етика, понеже инстинктивната вяра е разрушена от интелекта. Въпреки силата на енергичния разум, материализмът също е подложен на съмнение и скептицизъм.
Скептицизмът и съмнението водят до загуба на религиозната вяра и преход към материалистичен светоглед, който също е подложен на съмнение. Всички абсолютни величини и константи губят валидност, а на най-низко ниво има произволен хаос. Процесите са обратими и произволни, свързани със скорост и енергия. Всичко в света е в динамично равновесие и трепти, излъчвайки енергия. Всяко тяло има вълнова равновесна стойност и определена порция квантова енергия.
Чрез свързаността на числата и абстрактните теории, човек достига до ново разбиране за света, което включва и религиозни аспекти. Получава се завръщане към това, което религиозният мит скриваше в ранните зори. Преодоляването на материализма води до нова религиозност и ново проникване навътре, което може да роди нова култура. Душата, процесът е невидим, но влияе на всичко. Ентропията и енергията са ключови концепции, които определят динамиката на системите и тяхната устойчивост. Енергията преминава в свързано състояние, което се преодолява по-трудно.
В крайна сметка, всичко се свежда до индивидуалната самота и стремежа към единство и свързаност с другите. Постепенно всичко се превръща в ужасна самота на единици. Всичко обединено изчезва – вяра, нетолерантност, разумно всемогъщество, пари. Единицата е слаба, застинало, мъртво тяло, което чака случайността да го унищожи или да го изпълни с ново съдържание. Постоянната промяна също води до единичност, както е древната сила. В този контекст, знанието и информацията играят ключова роля, като организацията на знанията може да манипулира механичните единици хора.
Така, човешката душа и нейното взаимодействие със света е сложен и многопластов процес, който включва самосъзнание, митологични образи, религиозност, скептицизъм, енергия и динамика, свързаност и интеграция, ентропия и енергия, самота и единство. Всички тези аспекти са взаимосвързани и определят нашето разбиране за света и нашето място в него.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
1. Самосъзнание и Смърт
“Възвръщане в основата е човешката душа осъзнава себе си смъртта и че е аз и същество в отношение с други чужди неща. И може да заеме различна позиция спрямо тях, да ги отрече и извърви пътя като самоцел, да ги приеме, примири и живее за мига или да се бори, да ги преодолява, надвива. И цялата му представа за света около него е свързана с тази вътрешна същност на душата му.”
2. Митологичен Образ на Света
“Нашият тип се стреми да преодолява, има воля, сила, историчност с минало и бъдеще. Той постепенно си създава ранния детски митологически образ на света. Преоткрива проекция на душата му, макар и да не го разбира, а детето се отнася към света със страх, преклонение и обожание. И превръща всичко в култ, догма, религия. Превръща непознатото и плашещото в свой обясним свят. Може и грешен. Може и грешен. Но разбираем, познат, траен и премахва страха от неизвестното, даваща тази твърда увереност, инстинктивен морал, поведение, религия, която е неговият живот, догми, пречещи, правещи живота му поносим.”
3. Религиозност и Абстракция
“И така му онази безкрайност, посокът, цел, тази дистанция и самотност на западната готическа душа и воля, волята му за преодоляване и достигане, далечината, съчетана с вярата го води напред и създава все по-задълбочени абстрактни образи за света, все по-ясни и конкретни, прехвърлящи тази механика в неограничения мисловен абстрактен свят, където на душата му е най-добре и границите, които най-мрази, са преодолими до достигане на чистата числова абстрактна теория, само в числа, абсолютно отделено от материалния ограничен свят.”
4. Скептицизъм и Материализъм
“Точно въпросите и преодоляването създават хипотези и го карат да се съмнява и да загуби религиозността си, твърдата вяра, точно когато е достигнал до абстрактния, неограничен, проекция на душата му свят. Разумът заема господарска роля, интелектът, който се съмнява и търси навсякъде. Опората на вярата е загубена, няма го устрема, но в разума и на практическата енергия е дисциплината. Тя му е държавна. Тя може да е насочена само навън. Нужен е модел, трябва да си създаде етика, понеже инстинктивно само понятната вяра е разрушена от интелекта, разум. Макар че никой модел не може да бъде приет от търсещия интелект, винаги има съмнения. Точно те, въпреки силата на енергичния разум, побеждават материализма.”
5. Енергия и Динамика
“И това, че познанието на света може да бъде разбран, колкото по-надълбоко се влиза и по-изтънчени стават моделите, методите, излизат на българската земя. Възможността на предварителността и хаоса, всичко абсолютно става статистика и функция на променливи величини. Всички абсолютни величини и константи губят валидност. Има произволен хаос на най-низко ниво. И макар че процесите са обратими, те са произволни, понеже са свързани със скорост и енергия, тук се вижда, че всичко е в динамично равновесие в системата, макар че отделните части в непрекъсната динамика, всичко трепти и излъчва енергия. Всичко трепти и излъчва енергия. Или всяко тяло има вълнова равновесна стойност и определена порция квантова енергия.”
6. Свързаност и Интеграция
“Тук статистиката и динамиката са непознаваеми едновременно. Дори абсолютното време губи константност и зависи от координатната система, от увереност. Всичко върви към скептицизъм и съмнение, но той води в една друга посока. Всичко минава в света на свързаността и интеграцията. Чрез свързаното вещество на числата няколко абстрактни теории, обединяващи всичко и като религиозната абсурдност, показва, че в основата на тези теории стои душата, получава се завръщане, това, което религиозният мит скриваше в ранните зори и в това, което смятаха децата.”
7. Ентропия и Енергия
“И преодоляването махаше булото след булото, като си мислеше, че отделя истината за света, достигна ли до скептицизма на материализма, изиграл роля на рушител на абсолютната истина и получил след последното було в зрача, не мнимата чиста природа, а чистата идеална същност, проникнала навсякъде и усета за света, образи в главата се проектира навсякъде, достигнали сме до нова религиозност? ново проникване навътре, което може да роди нова култура, душата, процесът е невидим, само се влияе от нова, процесът е обратим, в този път ефект, ентропията се увеличава или остава неизменна подредеността, енергията преминава в свързано състояние, интеграция, което се преодолява по-трудно, сложните системи имат свързана разпределена енергия, а разградените системи имат нужда от енергия, за да възстановят ентропията, измерява живота в нова, винаги се губи част от енергията. Всичко върви към чистата енергия, която е по-малка. Колкото е по-малка частицата, толкова повече енергия притежава, за да държи свързващите елементи заедно. Молекулната енергия с атомната енергия е по-малко от ядрената, а ядрената е по-малко от квантовата. Имаме непрекъснат динамичен поток, тръгнал от незнаен център към незнайна цел, към залеза.”
8. Самота и Единство
„Първо се изгубва всяка чувственост, религиозна творческа съзидателност, повреждането на това, че енергия е по-малка. Енергията е победена от разума, който също бива победен от най-силното си оръжие, преодоляването и търсенето, разрушил абсолютно, абсолютното на строго подредените теории и хипотези и ги връща към нова религиозност. Само в нея може да се вярва в човешката душа. Да, да, да, да. Абстрактното нещо е ограничено от материята. Постепенно всичко се превръща в ужасна самота на единици. Всичко обединено изчезва. Вяра, нетолерантност, разумно всемогъщество, пари. Единиците са слаби и насилието и гениите побеждават. Дали безвременната трайност на насилието, мимолетна сетивност, отрицание на мига или времето на информационното всемогъщество, създаващо такава динамика, превръща всичко трайно в химера, никаква свързаност. Всичко изчезва. Единицата е слаба, застинало, мъртво тяло чака случайността, която ще унищожи или ще изпълни със случайността, която ще унищожи или ще изпълни с ново съдържание. Постоянната промяна също води до единичност, както е древната сила. Тук те губят от знанието информацията и ако организацията притежава знания, се създава телесно, ще манипулира механичните единици хора. Динамиката ще им пречи да се убедят. Това е един от тези единици, които се обединяват в древността. Хората са придобили значимост от оценката на другите. Имаме вътрешен живот, всичко е публично, чрез другите. Геройство е да се изправиш срещу съдбата с героичен жест. Издигнат сред хората. А не да се противиш на нея, както стремежът към преодоляване на богато украсения вътрешен нас на съвременните хора. Центърът се премества към аза и той става едно с обкръжаващия свят. Навлиза в него.”
9. Демокрация и Тирания
“След демократичните държави се преминава към тирания. Парите превземат демокрацията и я предават на личността. А в днешното време, това е държавата. новото си движение, предизвикано от сила, насочена енергия. Всяко движение означава промяна в енергията. Всичко трепти и излъчва вълни, кванти, порции, енергия. поТребността е динамично равновесие на трептящи системи, чийто насочени енергийни сили се унищожават поради противоположни посоки. Кастата е концентрирана енергия, носител на движението и точка за прилагане на силата. Движението е история на образа, съдбата е млада. Всяко нещо тръгва да бъде задвижено, плънайки енергия и се движи докато ентропията не изразходва цялата му енергия.”
10. Свобода и Промяна
“Всякаш трябва да си извън системата, за да дадеш посока и енергия. Втора употреба. Като метафора и духовно състояние, външен израз, бягат от неизвестното, предпочитат да си стоят на дъното в сигурното отношение към нещата, оборотно, бързо обращение на вещите, също и ако не са ти чужди, но използваеми, остават за втора употреба. Човек се състои от мигове на щастие и мигове на отчаяние, които те пращат навърха и дъното. Човек вижда и открива онази част от абсолютния съвършен свят, която съответства на първичната подсъзнателна психика. Автоматична система, развита на подсъзнателно ниво в животинския стадий, е свързана с тогавашните възприятия на околната среда. Опитва се да оформи всичко по този познат първичен начин, за да се възприеме за първи път на ниво сетивност, познатото мигновено, без име, без осмислена абстракция, която да вкара в граници обекта и да го прави познат, овладян и победен. Всичко е в този път. Всичко от словото е под нашата власт. Накрая осъзнаваме, че всичко се крепи на вярата, на аксиоми, априори, на подсъзнанието, даденост и че видимият свят си е малка част от цялото, както фотонната светлинна енергия е няколко стотин милиона милиона милиона.”